***
Люлката на битието е дъска.
А ос е пясъчен часовник.
Легни на гръб, по дължина
и лекичко се залюлей
по  всичките си прагове.

Отгоре облаците ще се реят.
А времето със лента
ще  издърпва кръста ти,
докато заемеш форма на стрелки
във центъра на  абсолюта ти.

Тогава никой няма да те спре,
да хвърлиш котва към небето.
И с кокалена лодка
от амортизирани криле,
да отлетиш завинаги в дълбокото.

Там горе ти ще бъдеш
в своя вечен трон,
а не мишена на патрони.
Душата ще е във небесния заслон,
спокойна със вселенските закони.

отдавна хвърлила съм котва в небесата...
далеко от куршуми и от злоба...
аплодисменти, Ева...

тежък е кръста ми, заземява ме. но гледам нагоре, към небесата, с надежда...

Завиждам ти за вълшебните очи. Люлея се между всичките ти прагове . Неам думи...

вярно прозрение. Амортизирани криле... знаеш ли кое са крилете на човека? Ръцете.
Много ми харесва този стих.
http://www.youtube.com/watch?v=eGuPViQChR0

хареса ми. Ти винаги си нестандартна, Факти, но много искрена. Усмихнат и слънчев уикенд!

Поздрави!

Да, това е реалност в душата!
- ръце,
- криле,
- глава с мисли- за...,
- шапка с крила за душевни пътешествия!
Поздрав!

която е вързана през кръста на тялото и дърпа нагоре , докато двете половини на тялото се превърнат в стрелки на часовник, но ти ми даде и друг вариант - легнал кръст, който лентата издърпва нагоре и изправя.
надеждата е прекрасен дар, който имаме.

праговете, за какво ли са ни те.

радвам се много, че ти хареса.
благодаря за суперското парче.

и да мислите също имат криле. са тях отивам при любими места и хора, когато не мога по друг начин.

цената за нестандартността е неоснователно висока.
ако не е усмихнат и слънчев, може ли да е балансиран.
прегръдки.

надявам се огледалото да отразява точно.

благодаря ти , че долетя и ти.

в това има смисъл, както и в идеите, в които крилете са представа. Стрелката е вдъхновяваща.

Провокирана от едни усещания вътре в мен и твоя стих драснах нещо вчера на ранина :)
Нещо нямам ищах да ги поствам тук стиховете...
Незнам що - пролетни някакви настроения...
Ще отмине...
Гледам, че със Сестричка сте обсъждали крилете,
та си позволявам да копна само куплета касаещ тях...
Сигурна съм, ти ще усетиш какво съм имала впредвид...
Стихото се казва "Свободен" :

*
закачени на гвоздей
крила
и мъждукащо в пролет
кандило
разпиляна в тревата
тъга
време бързащо
в ритъм унило
*
*
Хубава неделна вечер и успешен старт на месец Април!
Сърдечни поздрави, Еви,

Ели

прегръщам те.

Еви,
нищо на този свят не заслужава да си тъжен повече от 5 минути. Обичам тази мисъл, не помня на кого беше... И често си я повтарям!
Когато съм тъжна или чета тъжни стихове, или си пускам един филм на който Винаги се наплаквам подобаващо - A walk to remember, или си чета мъдри мисли в едни мои книжки или пък ако не ме болят много очите и в разни сайтове.
Тая вечер, като прочетох това, което си ми писала и открих ето това :
http://frenysapplications.com/webapp/index.php?quoteId=804326&ref=webappForBot
Харесва ми как се сменят, като вятърен повей...
И накрая това :
You Keep On Moving...
http://vbox7.com/play:252de786

Ели,
и аз те прегръщам

Този филм го харесвам много. А главният герой бе уникален персонаж.