Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
09.04.2013 08:00 -
Пропаст в хоризонта
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 3426 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 09.04.2013 13:11
Прочетен: 3426 Коментари: 18 Гласове:
21
Последна промяна: 09.04.2013 13:11
***
Гледам изгрева
със затворени очи.
Отпивам от пълноводната река
на истината,
за да постигна
собственото си осъществяване.
Често говоря
извън обсега на нещата,
които хората могат да разберат.
И се опитвам да превърна
тишината в музика.
Прицелвам се по - дълбоко
в различно измерение
и търся тези,
които наистина имат нужда
от мен.
Онези с рационалния интерес,
не са ми нужни.
Принадлежат ми приятелите,
на които им стига
моето присъствие и поглед.
Не искам страхливец,
да ме пази от страха.
Защото намирам себе си,
когато падам във бездънността
на бездната..
И там на дъното е мойто огледало,
а противоречието се оказва
допълнение
към моята действителност,
където всички са търговци.
Повярвам ли на някой,
плащам с интелекта си,
за да зазида времето
онази пропаст в хоризонта
на душата ми.
група Хоризонт с видео клип "Сълзит...
ВМЕСТО ВИЦ(ПРОНИКНОВЕНИЯТА НА Г-ЖА Анг.)
Всички тарифи за реклама в радиостанциит...
ВМЕСТО ВИЦ(ПРОНИКНОВЕНИЯТА НА Г-ЖА Анг.)
Всички тарифи за реклама в радиостанциит...
знам ли, Факти, само истински страхливец може да те опази от страха... защото познава кошмарите на страха и бездънността неговата бездна... само човек, който е страдал от твоята болест, може да те разбере и да ти помогне истински. както се казва, ситият не вярва на гладния...
но стихотворението е много хубаво, поздрави!
цитирайно стихотворението е много хубаво, поздрави!
"...И там на дъното е мойто огледало,
а противоречието се оказва
допълнение..."
Дезинфекцират пчеличките с клей кутийките за своите малки...:)
цитирайа противоречието се оказва
допълнение..."
Дезинфекцират пчеличките с клей кутийките за своите малки...:)
...И се опитвам да превърна
тишината в музика.
Прицелвам се по - дълбоко
в различно измерение
и търся тези,
които наистина имат нужда
от мен...
Поздрави !
цитирайтишината в музика.
Прицелвам се по - дълбоко
в различно измерение
и търся тези,
които наистина имат нужда
от мен...
Поздрави !
интелектът не стига... до там.
цитирайблагодаря ти , че ми писа, мила.
цитирайcoacoa11 написа:
знам ли, Факти, само истински страхливец може да те опази от страха... защото познава кошмарите на страха и бездънността неговата бездна... само човек, който е страдал от твоята болест, може да те разбере и да ти помогне истински. както се казва, ситият не вярва на гладния...
но стихотворението е много хубаво, поздрави!
но стихотворението е много хубаво, поздрави!
тогава гледа душата, нали? Не е страшно това, което виждаш, независимо че звучи точно така. Все пак превръщаме тишината в музика, а не в крясък, дали!
цитирайjabalka написа:
"...И там на дъното е мойто огледало,
а противоречието се оказва
допълнение..."
Дезинфекцират пчеличките с клей кутийките за своите малки...:)
а противоречието се оказва
допълнение..."
Дезинфекцират пчеличките с клей кутийките за своите малки...:)
stela50 написа:
...И се опитвам да превърна
тишината в музика.
Прицелвам се по - дълбоко
в различно измерение
и търся тези,
които наистина имат нужда
от мен...
Поздрави !
тишината в музика.
Прицелвам се по - дълбоко
в различно измерение
и търся тези,
които наистина имат нужда
от мен...
Поздрави !
sestra написа:
интелектът не стига... до там.
makont написа:
тогава гледа душата, нали? Не е страшно това, което виждаш, независимо че звучи точно така. Все пак превръщаме тишината в музика, а не в крясък, дали!
Самотата е различна от самотността. В самотността никога не можеш да намериш себе си , защото страхът е най - голямата спънка.
В самотата от друга страна има всичко.Там откриваш целия свят . Да , това е състоянието в което гледаш изгрева със затворени очи !
цитирайВ самотата от друга страна има всичко.Там откриваш целия свят . Да , това е състоянието в което гледаш изгрева със затворени очи !
А самотата пее зад прозорците…
пропастите между малки крачки
прелитам с можене
пространствата разделящи света ми
на земни периоди
ги съшивам с мислене
а хоризонта
винаги е права линия
понякога клоняща към високото
а друг път просто
в буца пръст като стрела побита
съединявам светещите точки
в компаса ми за вечно дишане
а после се стопявам във дъха си
спасена от страха
и кръста си
но всичко е антракт-прелюдия
към странни недописани безкрайности
когато се събудя
пак съм себе си
облечена в тъгата
и мечтите си
а дъжд се сипе тихо
по гърдите ми
краката боси с плам целува
слънцето
до мене някой диша
в тъмното
а самотата пее
зад прозорците
Усмихвам ти се, Еви,
чудничко е твоето Хоризонтно както винаги (!)(!)(!)
Замислих се над финалното стихо-съждение за интелекта...
При теб се чувствам винаги все едно съм в кутията с чудесата от думи...
Хубав следобед (!)
Ели
цитирайпропастите между малки крачки
прелитам с можене
пространствата разделящи света ми
на земни периоди
ги съшивам с мислене
а хоризонта
винаги е права линия
понякога клоняща към високото
а друг път просто
в буца пръст като стрела побита
съединявам светещите точки
в компаса ми за вечно дишане
а после се стопявам във дъха си
спасена от страха
и кръста си
но всичко е антракт-прелюдия
към странни недописани безкрайности
когато се събудя
пак съм себе си
облечена в тъгата
и мечтите си
а дъжд се сипе тихо
по гърдите ми
краката боси с плам целува
слънцето
до мене някой диша
в тъмното
а самотата пее
зад прозорците
Усмихвам ти се, Еви,
чудничко е твоето Хоризонтно както винаги (!)(!)(!)
Замислих се над финалното стихо-съждение за интелекта...
При теб се чувствам винаги все едно съм в кутията с чудесата от думи...
Хубав следобед (!)
Ели
тогава да го наречен интелекта на сърцето.
цитирайfaktifakti написа:
sestra написа:
интелектът не стига... до там.
karaiany написа:
Самотата е различна от самотността. В самотността никога не можеш да намериш себе си , защото страхът е най - голямата спънка.
В самотата от друга страна има всичко.Там откриваш целия свят . Да , това е състоянието в което гледаш изгрева със затворени очи !
В самотата от друга страна има всичко.Там откриваш целия свят . Да , това е състоянието в което гледаш изгрева със затворени очи !
Интелекта трябва да се пази. Прегръщам те топло.
цитирайcinderellathespy написа:
А самотата пее зад прозорците…
пропастите между малки крачки
прелитам с можене
пространствата разделящи света ми
на земни периоди
ги съшивам с мислене
а хоризонта
винаги е права линия
понякога клоняща към високото
а друг път просто
в буца пръст като стрела побита
съединявам светещите точки
в компаса ми за вечно дишане
а после се стопявам във дъха си
спасена от страха
и кръста си
но всичко е антракт-прелюдия
към странни недописани безкрайности
когато се събудя
пак съм себе си
облечена в тъгата
и мечтите си
а дъжд се сипе тихо
по гърдите ми
краката боси с плам целува
слънцето
до мене някой диша
в тъмното
а самотата пее
зад прозорците
Усмихвам ти се, Еви,
чудничко е твоето Хоризонтно както винаги (!)(!)(!)
Замислих се над финалното стихо-съждение за интелекта...
При теб се чувствам винаги все едно съм в кутията с чудесата от думи...
Хубав следобед (!)
Ели
пропастите между малки крачки
прелитам с можене
пространствата разделящи света ми
на земни периоди
ги съшивам с мислене
а хоризонта
винаги е права линия
понякога клоняща към високото
а друг път просто
в буца пръст като стрела побита
съединявам светещите точки
в компаса ми за вечно дишане
а после се стопявам във дъха си
спасена от страха
и кръста си
но всичко е антракт-прелюдия
към странни недописани безкрайности
когато се събудя
пак съм себе си
облечена в тъгата
и мечтите си
а дъжд се сипе тихо
по гърдите ми
краката боси с плам целува
слънцето
до мене някой диша
в тъмното
а самотата пее
зад прозорците
Усмихвам ти се, Еви,
чудничко е твоето Хоризонтно както винаги (!)(!)(!)
Замислих се над финалното стихо-съждение за интелекта...
При теб се чувствам винаги все едно съм в кутията с чудесата от думи...
Хубав следобед (!)
Ели
интелигентното сърце трябва да си избира интелигентни сърца,
както си избираме подходящи хора според умствения си капацитет.
цитирайкакто си избираме подходящи хора според умствения си капацитет.
sestra написа:
тогава да го наречен интелекта на сърцето.
faktifakti написа:
sestra написа:
интелектът не стига... до там.
и аз мисля, че истината е като пълноводна река...
харесват ми критериите ти за живота...
сърдечно те поздравявам..
цитирайхаресват ми критериите ти за живота...
сърдечно те поздравявам..
топли прегръдки.
цитирайmariniki написа:
и аз мисля, че истината е като пълноводна река...
харесват ми критериите ти за живота...
сърдечно те поздравявам..
харесват ми критериите ти за живота...
сърдечно те поздравявам..