*
Дръпнах крачола на Бог -
Господи, кога ще порасна,
колкото теб?
Той ми отвърна отгоре.
Но не чух отговора,
защото бях в ниското,
дребничка.

*
Изтупахме морето
от вълничките.
Сега е гладко
и безкрайно скучно,
като живот,
изметен от мечти.

*
Зави се през глава
със горски мъх.
И мъничко подаде
само пръстчета.
А той ги хваща
с устни
и опъва лекичко.

*
Тя ходи с патерици,
защото краката й са
небесни мълнии.
И когато спре дъжда,
подкосена пада,
през гръмоотвода.

*
Дъждът изваля.
И пускам от тротоара
хартиена лодка
със себе си
по уличната вада.

*
Подари на кактус
сърце ,
надуто с обич!
Какво ще се случи?
Оставаш без сърце.

Днес си много романтична! Само финалът ме озадачи, и кактусът може да обича, сигурна съм! Просто любовта ще се пръсне около него и ще го обвие, той ще престане да боде и ще разцъфти с онзи цвят, който се случва веднъж на сто години. Помахай с пръстчета под юрганчето...

кой ще ги чака кактусите да се натуткат?
знаех си, че ще те провокирам с последната миниатюра.
усмивки.

почакай малко да порасна в теб. А пък сърчицата не трябва да се надуват с обич, те си имат хубава работа - да пулсират с нея.

усмивки.

Толкова разлистващо и тук звъни... така ласкаво!
(` ) ! :) - прегръщам те !

защо си смени аватара?

Сестричка има хубави отговори. Отбелязвам като теб. :)Когато задаваш умни въпроси , отговорите винаги идват .
А Париция Каас ми напомня Едит Пиаф . Има нещо много особено в гласа и . Нещо , което и Марлен Дитрих притежаваше.
Поздрави за готините миниатюри. Ева ! :)

Какво е морето без вълничките ...
Дъждът без хартиена лодчица в локвичка ...
Сърцата без обич ...
Когато кактусът разцъфва... за миг сякаш се обръща
целия свят, невероятно преживяване ...
Подари си тези минути на очакване с кактуса...
Нежно красиво е при теб, Факти ... Чудно !

Ябълка, както Хамлет - бонифаций ... сещаш ли се ... и задава въпроси "Да , би... ер Нот Тор-би" ... изговор с Йокширски акцент докарах... за да те разсмея малко! :)

faktifakti - ласкаво, замислих се над значението на думата.
16:47

от тези, които не се отказват.
Каас има уникален глас и визия.
благодаря ти.

през твоя поглед виждам от друг ъгъл стиховете си.
благодаря.

въпреки,че смятам , че си в нов период.
аватари не се сменят току така, особенно от такива като теб.

В поетичната ти огърлица. Сами по себе си, рубини, сапфири, смарагди, изумруди и диаманти...Остана ли още нещо в поетичната съкровищница?