Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2013 15:19 - Вагабонтина и лотоса
Автор: faktifakti Категория: Поезия   
Прочетен: 3234 Коментари: 15 Гласове:
14

Последна промяна: 04.11.2013 21:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Джвапахме като две дългокраки чапли в езерото и проверявахме стъпка по стъпка с клюновете си  къде е потънал лотосът на Вагабонтина. А лотосът си цъфтеше някъде там по средата, заобиколен от стотици милиони други лотоси и чакаше да го открием преди да прецъфти. През нощта светеше като призрачно бяла фея и трептеше с вълшебните си листенца. И единствено го пазеха драконите на собствените му страхове, въоръжени с пеперудени криле. Лотосът бе мъдър и вечен , енергията му се превръщаше ту в беловлас старец с дълга бяла брада, ту в новородено бебе, което разлиства листенцата на поличката си, ту в чиста енергия с форма на мъж, с 10 ръце , държащ десетте истини.
- Няма да го окрием, няма да открия себе си - изевднъж се предаде Вагабонтинът.
- Какво ти става, стегни се! - издишах във врата му , или изсъсках , или го помолих  и аз не знам, защото той просто се срина :
- Не знам какво да правя. Заради мен настъпва края. Разрушавам винаги любовта, или я откъсвам от сърцето си като израстък, който ми пречи.
- Овладей се , ще те науча да обичаш истински . Хвани се за кръста ми. Дръж се за мен.
Докоснах нежно болката му:
- Затвори очи и сънувай отдаване!
Вагабонтинът  притвори очи и се разплака. Реши да плаче дълго , за да изплаче вината си от преди 100 години.
Сълзите му ме разтърсиха. Дърпах го да вървим напред, но той бе затънал като магаре  в калта, опъваше се назад и потъваше.  Целите се оплескахме в калта на живота, невъзможно драпащи в различни посоки.
Той беше тъжен и уморен, аз - безмилостно неотказваща се. Единственото същество, което се бори за неговото спасение.
Той виеше , че се разпада на части от болката, която никога не престава.
Аз го събирах в шепите си и му шептях трескаво :
- Това не е краят, не е краят.. Времето ще напълни празнотата ти. Не се отказвай след всичко, през което преминахме. До теб съм.
Но, той продължаваше да реве. Бил загубил сянката си, не виждал светлината, нито края на пътя, реката му не течала в правилната посока и подправките за манджа, които отглеждал не миришели, копитата му били изхабени и не можел да се измъкне от мрака в душата си.
Взирах се в кълбото на мозъка му и се чудех как да го утеша.
Накрая просто го прегърнах и го оставих да плаче в мен.
Чувстваше се изоставен от живота, беше му омръзнало да плува в празнотата на собственото си море  и искаше да го водя през тъмнината на беззвездното небе на моята крехка комета, за да търсим душевната му хармония.
Бе поел риска с мен и бе готов да плати цената, каквото и да му коства.
Беше изминал всички пътища в търсене на щастието, безуспешно.
Чувстваше се навсякъде самотен и осъзнаваше , че няма повече време за губене. Искаше да се избави завинаги от тъгата, която го изпиваше неумолимо.
Вече не се преструваше на силен.
Гледаше в мен като в огледало и търсеше отговори на всички въпроси, които го разкъсваха отвътре.
Тишината в същността му го парализираше.
Обичаше и мразеше едновременно себе си.
Възхищаваше си се и се самосъжаляваше.
Чувстваше че се пръска на стотици атоми, защото всъщност не познаваше себе си..
Милионите звезди отвориха очи пред болката му, а аз го отведох там където искаше.
Свирех с пълни гърди на тромпета на сърцето му и  оцветявах всичките му залези в златно, за да се успокои от красотата.
И той вече не чувстваше студения вятър на спомените, защото не допусках да се отдалечи от сърцето ми.
Нямаше нужда пред мен да оправдава постъпките си, не трябваше да скача върху сянката си от ненавист, докато тя не избяга отново, не трябваше да лъже дори себе си, защото го приемах такъв, какъвто е .
Нямаше да му позволя да се погуби.
Припомних му всички наши предишни животи и бурята от сълзите му  постепенно започна да утихва.
Нощта стана красива и ние засияхме като две ярки звезди, защото се усмихвахме и стъпвахме по падащите листа на живота към хоризонта .. където сияеше Лотосът с цялата си приказна красота и мъдрост ..









Тагове:   път,   съдба,   живот,   вагабонтинът,


Гласувай:
14



1. faktifakti - miledy, при мен няма надпревара за 1, 2, 3 ..място.
04.11.2013 20:24
имам читатели и приятели , които коментират от 1вия ми постинг, други които са заставали зад мен, когато са ме нападали и трети , които ме четат още преди да разбереш , че съществувам в блога., без да коментират, защото така им харесва. не си прави пиар на моя територия.
обичам комплиментите, но не на всяка цена.
имам приоритети, които степенувам по важност.
поздрави от мен.

milady написа:
срам ме..е..

цитирай
2. sestra - Много ми харесва моментът, в който той си изплаква всички болки,
04.11.2013 21:51
а тя, лирическата героиня, е търпелива и непреклонна, самата обич. Благодаря, че го прочетох.
цитирай
3. karaiany - Хубаво е. Продължавай да гледаш на ...
05.11.2013 07:41
Хубаво е.
Продължавай да гледаш на света с тези очи и наистина ще видиш много.
Хареса ми!
цитирай
4. faktifakti - и аз ти благодаря , Стани
05.11.2013 11:28
sestra написа:
а тя, лирическата героиня, е търпелива и непреклонна, самата обич. Благодаря, че го прочетох.

цитирай
5. faktifakti - благодаря , Адри.
05.11.2013 11:34
karaiany написа:
Хубаво е.
Продължавай да гледаш на света с тези очи и наистина ще видиш много.
Хареса ми!

цитирай
6. faktifakti - радвам се за теб.
05.11.2013 11:37
сигурна съм, че ще постигнеш по - високо ниво на развитие.

milady написа:
имаа НАДПРЕВАРА /СЪС СЕБЕ СИ/

цитирай
7. findly - Здравей,
05.11.2013 12:02
Замислих се, дали някога ще има някой, който с безкрайна нежност да ме събира в шепите си ... и да ме спасява от болката ?!
Обичам да те чета и да откривам себе си в историите ти
Хубав, усмихнат ден!!!
цитирай
8. faktifakti - всеки си има своята половинка някъде.
05.11.2013 14:08
само трябва да я намериш.
благодаря и усмивки.

findly написа:
Замислих се, дали някога ще има някой, който с безкрайна нежност да ме събира в шепите си ... и да ме спасява от болката ?!
Обичам да те чета и да откривам себе си в историите ти
Хубав, усмихнат ден!!!

цитирай
9. faktifakti - Самсара казваш значи , така ли? да ти приличам на неизвестен автор?
06.11.2013 12:34
http://milady.blog.bg/technology/2013/11/05/shediovyr.1201309#last_comment

05.11 21:07 - ШЕДЬОВЪР!!!
Автор: milady Категория: Технологии
Прочетен: 104 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 05.11 23:31



САМСАРА


Свирех с пълни гърди на тромпета на сърцето му и оцветявах всичките му залези в златно, за да се успокои от красотата.
И той вече не чувстваше студения вятър на спомените, защото не допусках да се отдалечи от сърцето ми.
Нямаше нужда пред мен да оправдава постъпките си, не трябваше да скача върху сянката си от ненавист, докато тя не избяга отново, не трябваше да лъже дори себе си, защото го приемах такъв, какъвто е .
Нямаше да му позволя да се погуби.
Припомних му всички наши предишни животи и бурята от сълзите му постепенно започна да утихва.
Нощта стана красива и ние засияхме като две ярки звезди, защото се усмихвахме и стъпвахме по падащите листа на живота към хоризонта .. където сияеше Лотосът с цялата си приказна красота и мъдрост ..

автор Неизвестен

to be continued ..

Аз го събирах в шепите си и му шептях трескаво :
- Това не е краят, не е краят.. Времето ще напълни празнотата ти. Не се отказвай след всичко, през което преминахме. До теб съм.
цитирай
10. karaiany - http://milady. blog. bg/techn...
06.11.2013 14:02
faktifakti написа:
http://milady.blog.bg/technology/2013/11/05/shediovyr.1201309#last_comment

05.11 21:07 - ШЕДЬОВЪР!!!
Автор: milady Категория: Технологии
Прочетен: 104 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 05.11 23:31



САМСАРА


Свирех с пълни гърди на тромпета на сърцето му и оцветявах всичките му залези в златно, за да се успокои от красотата.
И той вече не чувстваше студения вятър на спомените, защото не допусках да се отдалечи от сърцето ми.
Нямаше нужда пред мен да оправдава постъпките си, не трябваше да скача върху сянката си от ненавист, докато тя не избяга отново, не трябваше да лъже дори себе си, защото го приемах такъв, какъвто е .
Нямаше да му позволя да се погуби.
Припомних му всички наши предишни животи и бурята от сълзите му постепенно започна да утихва.
Нощта стана красива и ние засияхме като две ярки звезди, защото се усмихвахме и стъпвахме по падащите листа на живота към хоризонта .. където сияеше Лотосът с цялата си приказна красота и мъдрост ..

автор Неизвестен

to be continued ..

Аз го събирах в шепите си и му шептях трескаво :
- Това не е краят, не е краят.. Времето ще напълни празнотата ти. Не се отказвай след всичко, през което преминахме. До теб съм.


Ха, тази лейди била крадла, бе!!!:(
Защо ли не се учудвам?!
цитирай
11. faktifakti - явно на мозъчната й многопластовост й трябва гориво.
06.11.2013 14:54
за мен е комплимент, да ме цитират, дори и като неизвестен автор.
идеята е да достигна до душите на повече хора.

karaiany написа:
faktifakti написа:
http://milady.blog.bg/technology/2013/11/05/shediovyr.1201309#last_comment

05.11 21:07 - ШЕДЬОВЪР!!!
Автор: milady Категория: Технологии
Прочетен: 104 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 05.11 23:31



САМСАРА


Свирех с пълни гърди на тромпета на сърцето му и оцветявах всичките му залези в златно, за да се успокои от красотата.
И той вече не чувстваше студения вятър на спомените, защото не допусках да се отдалечи от сърцето ми.
Нямаше нужда пред мен да оправдава постъпките си, не трябваше да скача върху сянката си от ненавист, докато тя не избяга отново, не трябваше да лъже дори себе си, защото го приемах такъв, какъвто е .
Нямаше да му позволя да се погуби.
Припомних му всички наши предишни животи и бурята от сълзите му постепенно започна да утихва.
Нощта стана красива и ние засияхме като две ярки звезди, защото се усмихвахме и стъпвахме по падащите листа на живота към хоризонта .. където сияеше Лотосът с цялата си приказна красота и мъдрост ..

автор Неизвестен

to be continued ..

Аз го събирах в шепите си и му шептях трескаво :
- Това не е краят, не е краят.. Времето ще напълни празнотата ти. Не се отказвай след всичко, през което преминахме. До теб съм.


Ха, тази лейди била крадла, бе!!!:(
Защо ли не се учудвам?!

цитирай
12. milady - ахЪммм...крадла сЪМ...
06.11.2013 23:18
пУ/О/хотливваа съм..пача съм ,застаряваща съм
самотна кукувицаа. .за 4 км..съм..,
вещица съм..нимфоманкаа..
луда шизофреничка...
хи по по там ка...
и ...педофилка / да не пропусна /
И ТИ ..ЕВА ..търпиш това ,като Една нежнаа пУетеса ?? !!
НО, Заради ..тази Поема..ти ..Прощавам!
Бъди ..щастлив !!
http://youtu.be/aGkSrx3UbmY
цитирай
13. faktifakti - всеки си има своите позитиви и негативи.
07.11.2013 11:50
и никой не е опериран от тях.
номерът е да не ти личи много в обществото.
грешиш - не съм нежна пУетеса.
нежна съм само в любовта.
всеки , който може да напише стих е поет:
Поетите и поетесите са писатели, които пишат и творят предимно в литературния жанр поезия, или поне са по-скоро известни с поезията си, отколкото с прозата си

..от там нататък читателите определят нивото .
с пожелание да постигнеш равновесие в себе си.



12. milady - ахЪммм...крадла сЪМ...
06.11 23:18
пУ/О/хотливваа съм..пача съм ,застаряваща съм
самотна кукувицаа. .за 4 км..съм..,
вещица съм..нимфоманкаа..
луда шизофреничка...
хи по по там ка...
и ...педофилка / да не пропусна /
И ТИ ..ЕВА ..търпиш това ,като Една нежнаа пУетеса ?? !!
НО, Заради ..тази Поема..ти ..Прощавам!
Бъди ..щастлив !!
http://youtu.be/aGkSrx3UbmY

milady написа:
пУ/О/хотливваа съм..пача съм ,застаряваща съм
самотна кукувицаа. .за 4 км..съм..,
вещица съм..нимфоманкаа..
луда шизофреничка...
хи по по там ка...
и ...педофилка / да не пропусна /
И ТИ ..ЕВА ..търпиш това ,като Една нежнаа пУетеса ?? !!
НО, Заради ..тази Поема..ти ..Прощавам!
Бъди ..щастлив !!
http://youtu.be/aGkSrx3UbmY

цитирай
14. djani - В блога шета едно шавливо гномче, на име Miladi...
12.11.2013 18:57
Ужасно интелигентно, находчиво, шантаво, често досадно, като конска муха. Хермафродитесто. Проявяващо се в женски и мъжки аналог. Трескаво жадуващо за изява и да го погъделичкаш между... Всъщност и аз не знам къде.
цитирай
15. milady - джани, перверзнико :)
18.11.2013 15:42
аз съм андрогин, позна “
а туй значи многоо ...
кви са тез Хомо/ тъпи, закачки
ти поне ,не ме разочаровай, плиййзз :)))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 2786190
Постинги: 945
Коментари: 9075
Гласове: 22571
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728