Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
03.12.2013 23:14 -
Зараствайте рани
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 3330 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 03.12.2013 23:31
Прочетен: 3330 Коментари: 20 Гласове:
28
Последна промяна: 03.12.2013 23:31
Посрещнах края и на есента.
В снежинки се превърнаха сълзите ми.
Бях пътник в сумрачната тишина.
Бях цвете, падащо стремително.
Успокоих и птиците в високото.
И излекувах странстващите хора.
Завих дърветата загрижено, в посока.
И сгуших се в последната си воля.
Небесната река прецапа и луната.
А после стана хладно - зимно.
Безмълвно горе се разтвори тишината.
А аз изпих дъждовна чаша с вино.
Разпрегнах даже колесницата.
И се сбогувах бавно със конете.
Отпуснах на бедрото си десницата.
И си прегърбих някак раменете.
Във миналото изгоря ми залеза.
И сринаха се всички горди хребети.
Изсъхна водопоя на душата ми.
И погрозняха белите ми лебеди.
Сега се скривам във нощта на храма.
Дори с пръсти да докосвам аз звездите.
Не разговарям. Вече станах няма.
Не смейте да тревожите покоя ми
със питане.
В снежинки се превърнаха сълзите ми.
Бях пътник в сумрачната тишина.
Бях цвете, падащо стремително.
Успокоих и птиците в високото.
И излекувах странстващите хора.
Завих дърветата загрижено, в посока.
И сгуших се в последната си воля.
Небесната река прецапа и луната.
А после стана хладно - зимно.
Безмълвно горе се разтвори тишината.
А аз изпих дъждовна чаша с вино.
Разпрегнах даже колесницата.
И се сбогувах бавно със конете.
Отпуснах на бедрото си десницата.
И си прегърбих някак раменете.
Във миналото изгоря ми залеза.
И сринаха се всички горди хребети.
Изсъхна водопоя на душата ми.
И погрозняха белите ми лебеди.
Сега се скривам във нощта на храма.
Дори с пръсти да докосвам аз звездите.
Не разговарям. Вече станах няма.
Не смейте да тревожите покоя ми
със питане.
Имам едно дълго четене по ист. на изк. за утре (днес). Лека нощ сега и се готви за разпит, лиричке.
цитирайНевероятно красив стих, макар и пълен с печал.
С прегръдка за теб!
цитирайС прегръдка за теб!
sestra написа:
Имам едно дълго четене по ист. на изк. за утре (днес). Лека нощ сега и се готви за разпит, лиричке.
karaiany написа:
Невероятно красив стих, макар и пълен с печал.
С прегръдка за теб!
С прегръдка за теб!
сигурна съм. Прегръщам те Факти!
цитирайfaktifakti написа:
sestra написа:
Имам едно дълго четене по ист. на изк. за утре (днес). Лека нощ сега и се готви за разпит, лиричке.
Какво е да си цвете, падащо стремително? Цялото стихотворение е мека лирика наистина, като бяло горене, твоята си стилистика, заради която е хубаво да се чете тук.
makont написа:
сигурна съм. Прегръщам те Факти!
sestra написа:
Какво е да си цвете, падащо стремително? Цялото стихотворение е мека лирика наистина, като бяло горене, твоята си стилистика, заради която е хубаво да се чете тук.
faktifakti написа:
sestra написа:
Имам едно дълго четене по ист. на изк. за утре (днес). Лека нощ сега и се готви за разпит, лиричке.
Какво е да си цвете, падащо стремително? Цялото стихотворение е мека лирика наистина, като бяло горене, твоята си стилистика, заради която е хубаво да се чете тук.
Поздрав, Факти !
цитирай
10.
sestra -
Ако съм вишнев цвят, падащ в реката, ще съм и вишната, и плодовете, и реката,
04.12.2013 21:23
04.12.2013 21:23
faktifakti написа:
sestra написа:
Какво е да си цвете, падащо стремително? Цялото стихотворение е мека лирика наистина, като бяло горене, твоята си стилистика, заради която е хубаво да се чете тук.
faktifakti написа:
sestra написа:
Имам едно дълго четене по ист. на изк. за утре (днес). Лека нощ сега и се готви за разпит, лиричке.
Какво е да си цвете, падащо стремително? Цялото стихотворение е мека лирика наистина, като бяло горене, твоята си стилистика, заради която е хубаво да се чете тук.
и ветрецът, дето леко минава покрай мен, за да раздухва това стремително падане.
Продължавам да питам. Посрещайки края на поредния сезон, чакаш ли и какво, лирична героиньо?
Браво!...
цитирай"Не разговарям. Вече станах няма.
Не смейте да тревожите покоя ми
със питане."
Това си избрах!*
ще те въпросвам бавно и полека
по клепките ти
в сънни небеса
а после по вълшебната пътека
за тебе ще създавам
чудеса
ще дойде пролет
слънцето ще пее
тревите ще растат в дъжда
душата ти без глас
ще оцелее
освободена скитайки
в света
Прегръщам те тихо и на пръсти
о т л и т а м...
Ели:)
цитирайНе смейте да тревожите покоя ми
със питане."
Това си избрах!*
ще те въпросвам бавно и полека
по клепките ти
в сънни небеса
а после по вълшебната пътека
за тебе ще създавам
чудеса
ще дойде пролет
слънцето ще пее
тревите ще растат в дъжда
душата ти без глас
ще оцелее
освободена скитайки
в света
Прегръщам те тихо и на пръсти
о т л и т а м...
Ели:)
stela50 написа:
Поздрав, Факти !
sestra написа:
и ветрецът, дето леко минава покрай мен, за да раздухва това стремително падане.
Продължавам да питам. Посрещайки края на поредния сезон, чакаш ли и какво, лирична героиньо?
faktifakti написа:
sestra написа:
Какво е да си цвете, падащо стремително? Цялото стихотворение е мека лирика наистина, като бяло горене, твоята си стилистика, заради която е хубаво да се чете тук.
faktifakti написа:
sestra написа:
Имам едно дълго четене по ист. на изк. за утре (днес). Лека нощ сега и се готви за разпит, лиричке.
Какво е да си цвете, падащо стремително? Цялото стихотворение е мека лирика наистина, като бяло горене, твоята си стилистика, заради която е хубаво да се чете тук.
и ветрецът, дето леко минава покрай мен, за да раздухва това стремително падане.
Продължавам да питам. Посрещайки края на поредния сезон, чакаш ли и какво, лирична героиньо?
mt46 написа:
Браво!...
cinderellathespy написа:
"Не разговарям. Вече станах няма.
Не смейте да тревожите покоя ми
със питане."
Това си избрах!*
ще те въпросвам бавно и полека
по клепките ти
в сънни небеса
а после по вълшебната пътека
за тебе ще създавам
чудеса
ще дойде пролет
слънцето ще пее
тревите ще растат в дъжда
душата ти без глас
ще оцелее
освободена скитайки
в света
Прегръщам те тихо и на пръсти
о т л и т а м...
Ели:)
Не смейте да тревожите покоя ми
със питане."
Това си избрах!*
ще те въпросвам бавно и полека
по клепките ти
в сънни небеса
а после по вълшебната пътека
за тебе ще създавам
чудеса
ще дойде пролет
слънцето ще пее
тревите ще растат в дъжда
душата ти без глас
ще оцелее
освободена скитайки
в света
Прегръщам те тихо и на пръсти
о т л и т а м...
Ели:)
faktifakti написа:
sestra написа:
и ветрецът, дето леко минава покрай мен, за да раздухва това стремително падане.
Продължавам да питам. Посрещайки края на поредния сезон, чакаш ли и какво, лирична героиньо?
faktifakti написа:
sestra написа:
Какво е да си цвете, падащо стремително? Цялото стихотворение е мека лирика наистина, като бяло горене, твоята си стилистика, заради която е хубаво да се чете тук.
faktifakti написа:
sestra написа:
Имам едно дълго четене по ист. на изк. за утре (днес). Лека нощ сега и се готви за разпит, лиричке.
Какво е да си цвете, падащо стремително? Цялото стихотворение е мека лирика наистина, като бяло горене, твоята си стилистика, заради която е хубаво да се чете тук.
и ветрецът, дето леко минава покрай мен, за да раздухва това стремително падане.
Продължавам да питам. Посрещайки края на поредния сезон, чакаш ли и какво, лирична героиньо?
Изглежда, че фактите винаги са красиви и не, че и аз съм научила този урок, но нали си знаеш каква съм кука. Не чакаш без май, така, че зарежи броенето на есени, раздвижи рамене и иди да си нагледаш белите лебеди. Забрави ли, че се разхубавяват от поглед? :)
sestra написа:
Изглежда, че фактите винаги са красиви и не, че и аз съм научила този урок, но нали си знаеш каква съм кука. Не чакаш без май, така, че зарежи броенето на есени, раздвижи рамене и иди да си нагледаш белите лебеди. Забрави ли, че се разхубавяват от поглед? :)
faktifakti написа:
sestra написа:
и ветрецът, дето леко минава покрай мен, за да раздухва това стремително падане.
Продължавам да питам. Посрещайки края на поредния сезон, чакаш ли и какво, лирична героиньо?
faktifakti написа:
sestra написа:
Какво е да си цвете, падащо стремително? Цялото стихотворение е мека лирика наистина, като бяло горене, твоята си стилистика, заради която е хубаво да се чете тук.
faktifakti написа:
sestra написа:
Имам едно дълго четене по ист. на изк. за утре (днес). Лека нощ сега и се готви за разпит, лиричке.
Какво е да си цвете, падащо стремително? Цялото стихотворение е мека лирика наистина, като бяло горене, твоята си стилистика, заради която е хубаво да се чете тук.
и ветрецът, дето леко минава покрай мен, за да раздухва това стремително падане.
Продължавам да питам. Посрещайки края на поредния сезон, чакаш ли и какво, лирична героиньо?
Изглежда, че фактите винаги са красиви и не, че и аз съм научила този урок, но нали си знаеш каква съм кука. Не чакаш без май, така, че зарежи броенето на есени, раздвижи рамене и иди да си нагледаш белите лебеди. Забрави ли, че се разхубавяват от поглед? :)
19.
jenyivanova -
..........
10.12.2013 10:44
10.12.2013 10:44
Изключителен стих! Великолепен! ....и толкова близо до мен!
цитирайjenyivanova написа:
Изключителен стих! Великолепен! ....и толкова близо до мен!
