***
Като дим в небесна бездна,
изтича безразлично всяка суета.
Препускай във живота безвъзмездно,
защото ще изчезне без следа.

И тоз, когото вечно чакаш,
ще дойде може би сега.
Но ще премине с стъпки в белотата,
в градината на твоята душа.

Със поглед ослепителен на сова,
се разходи върху звука на думите,
за да не си петата ахилесова,
а осъзнаваща целта си пума.

Защото битката между деня с нощта,
ще продължава във небето вечно.
А ти си си странстващ облак над снега,
надежда в бяла лястовица - безконечна.

А щом завърши утрото със изгрев,
безкрайно ускори се в времето.
Покоят превърни във мощен прилив
и във обятията на деня вречи си името..

Стих и музика ... В градината на твоята душа...
С удоволствие спрях при теб.
Поздрави !

осъзнатост, чувственост... Нежно ми е днес при теб и надеждно.

А аз съм луд фен на преживяванията.
Аплодисменти!

Хубаво, хубаво!
Как да спасиш петата, когато трябва да я пожертваш, за да останеш пума?!
Има много светло в оптимизма на целия стих. Безспорно е и много красиво.

усмивки от градината на моята душа.

усмихната седмица.

усмивки.

предпочитам и двете.
благодаря за дълбокия прочит.

Това към себе си ли е?