****
Небето просълзи се от молитва,
а моето търпение от странен патос.
И любовта като предмет на вяра литва
с криле - листа от вечен лотос.

На разсъмване се поклони и самотата,
отдаде се със топъл дъх на някого.
Проля сълзи небето за разплата
и абдикира болката на някъде.

А беше толкова красива, горда болката,
със ласкави криле на черен гарван.
Сега изпращам я с двуколката,
с премрежените си клепачи я сподирвам.

И идва утрин с неочакван аромат на мирта,
когато си прощавам самотата в  дълго чакане.
Изсипвам се през дупката на флейта във жарта,
а ангел със сонети заглушава дяволското тракане.

Сега в дълбочина пленява ме узряло чувство,
през светлина прониква вяра във очите ми.
С послания, по кожата ме нарисува Бог изкусно
и във мадона ме превърна без да пита..

Тази песен ти е най-хубавата, бях я забравила.

Обичам стиховете ти, приказно реални,
по твоя неповторимо оригинален начин написани...
да преминават през моите мисли, навлизайки
в моите фантазии и реалности...
Песента наистина е една от хубавите на Мадона.
Хубава вечер !

"И любовта като предмет на вяра литва
с криле - листа от вечен лотос". Нямя начин да не БЪДЕ! Лотосът събира в цвета си съзиданието, а любовта е съзидание. Ех, че красиво! Усмивки и слънчева и спокойна седмица!

Мадона ... готова да закриля...
Поздрави!:)

малко скучна ми идва този вид поезия.
поздрави и усмивки.

Отдавна чакам ,да се потопиш ...:) ))) тия римуваните и на мен не ми ...много продължи поредицата :P

пролетно и щастливо да ти е... с много слънце
в душата..

Ще си купя шапка, за да мога да я свалям.
Аплодисменти!