***
В косите й гнездяха птици,
почиваше си на бетонна стълба
към небето.
И слоновете учеше
да правят цветни пътища
с хоботи,
а малките ги хранеше
с набодени на вилица планети.

Във кувиоз отглеждаше си рози
и кърмеше листенцата им
със надежда.
Строеше къщички по клони
на дърветата
и скачаше по покривите
с балеринова одежда.

На мъничките влакчета
показваше най- верните посоки.
Дори на Марс
се качваше самичка,
където ставаше безмилостен палач,
на страховете си
замъглящо дълбоки.

Завързваше
на плитката си сова,
защото всеки косъм бе око,
пронизващо простора.
И яздеше кентаври по въжета,
и ръкопляскаха възторжени
от долу хората.

Но най- обичаше да ходи
по облаците, на кокили.
И тупкаше и като на колибри
сърчицето,
и трепкаше душичката й -
ципокрила..

Прелестно е! Не мога да намеря думи...

Седя, върху невидимите лавандулови облаци. Бели цветя, непрекъснато кръжат около мен, гонят се едно след друго.
Поздрави!

"......слоновете учеше
да правят цветни пътища
с хоботи,
а малките ги хранеше
с набодени на вилица планети......"
МИ ИДВА МАЛКО ПОВЕЧЕ

Мисля, че поезията , не трябва да е словоблудсто, съчетание на думи в рима, без НИКАКЪВ смисъл, които не значат НИЩО и не пораждат НИКАКВА емоция.
Копирания куплет е безсмислен......
Аз ли съм тъп, или не разбирам смисъла и връзката на ушите на слоновете,набодените с вилица планети и още доста безсмислени неща.....
Дали да не сравним един стих от Шели от 1815 г. с лавандулови облаци, уши на слонове и и набодени с вилица планети ????


Земята долу спи студена,

блестят отгоре небесата.

Аз слушам — вредом тук

със съскащ звук

струи из бездни заледени

среднощен дъх и смъртно стене

под взора на луната.



Замират храстите полека

и черни, птиците във мрака

потъват, свити, в сън

под всеки трън

до криволящата пътека,

която секва недалеко

и никого не чака.



Едва проблясват ти очите

под таз луна, що смътно грее:

над мудната река

блестят така

на огън призрачен лъчите.

Те позлатяват ти косите,

които вятърът пилее.



С лъчи по устните ти бледни,

любима, вятърът играе.

По твоята коса

скрежи роса.

Ти легнала си и с дихания ледни

небето би могло да те досегне,

когато пожелае.

Необходим ли е коментар?
1815

но има тромави хора, които могат да бъдат научени да правят цветни пътища,
а ако нахраниш непорасналите им душички с понятия - планети, може би ще успееш да разшириш кръгозора им..
усмивки.

...Във кувиоз отглеждаше си рози
и кърмеше листенцата им
със надежда...
Изключително точни и оригинални сравнения,
нежен, дълбок, изразителен изказ...
Поздрави с аплодисменти !

Хукнах по твоите цветни пътища, нахранена с надежда. Виж, само на кокилите малко ще ме е страх, защото съм толкова заземено земно чудовище. Има кокилоучител? Прегръдки, Факти! Липсваха ми твоите изумителни истини, предадени по възторжено, неповторим начин на границата между фантазията и реалността.

благодаря за прецизния и мил коментар.

гуш

ясно - може и да може всичко. А душичката ципокрила - ето това е откритие.

Нямам какво да допълня. Чудесно се е получило!