***
Красота е
през дупка в стената,
на листа да блести
Млечния път..

Красота е
в дълбоката нощ
Млечния път
да се рзстели ярко
над черните водни полета..

Тази небесна река
няма висока вълна,
но е трудно
да достигнеш дори
до подножието й  близо..

Погледни в  полунощ
как променя русло
реката небесна,
точно в твоя посока.
И ириса ти оцветява
с мека светлина..



***
На гръдта на нощта
посипа се дъжд ласкаво
и в прозрачния водопад,
тя попадна в светлинен поток -
времевата игла..
На лунна светлина,
на тепиха той хвърли
нейната сянка
в съня.
Забравил
от каква материя
са устните й -
от неговия собствен сняг,
заскрежил дъждовните капки..
В проблясъка на зората
сянката й избяга
като рибка в плитка вода..
Единствен път
е да тръгне по облаците
през дупка в стената.
И през дъжда
да достигне
до шипковия цвят
в мига на разцъфване..

Полунощната ти красота харесах, ХармонИ! Представих си я потекла към мен.
Любими са ми хрумките ти, сърчице. Правят живеенето в този прозаичен, объркан и обикновен свят приключение - тъкмо като за мен.
Благодаря! ***

Процедена на капки през дупката млечна небесна река, в полунощ променила руслото си и потекла към мене - да ме превърне в мека светлина. Хареса ми!
Поздрави, мила Факти! И дано всяка нощ звездната магия оцветява топлия ирис на поне една влюбена душа!

Красиво е, когато сетивата ни долавят света, около нас. И още по красиво, когато въздействието им върху нас, пресъздадем с думите. Обичам да наблюдавам небесния саван през прозореца и се възхищавам на светлината, която мъждука до пробуждането на деня. Не сме сами! Това говорят и стиховете ти!

Нежна да е нощта!

че не обичам да чета стихове за влюбеност, отдаденост и летене, защото хората предпочитат да се отдават на фантазиите само на думи, много обичат, а реално ги държат пред затворените врати на подредените си и натъкмени за вечност къщи точно както постъпват с бездомните кученца и котета. С марш далеч. Но твоите ми харесват наистина. Че и песен ти намерих

https://www.youtube.com/watch?v=fokXZUn6VAA

Мнение е. Да повторя:... добра поезия.

Аз мислех, че Млечният път
започва от женската гръд...
М. Тачков

че Млечният път извира като небесна река... именно от женската гръд...
и потича по руслото на любовта за да освети вселената и да я дари
с живот... уникални, красиви стихове.. поздравления, Ева...
от сърце..