***
На небесния ръкав,
уморена се отпусна ,
с сладостна въздишка тя -
бледата , за другите далечна
с нежното сияние луна.

А небето с устни я ласкае
като мъж в полегнали жита,
върховете й , за да познае
се потапя в нейна светлина.

И извиква силно птица,
и отново пада тишина,
а луната, изкусителната жрица
над света подгъва колена.

И полепва с тъмнина по нея,
всепроникващ нейния любим,
бог отгоре благо им се смее,
най- самотния непоколебим.

Не защото няма нужда
бог от всепоглъщаща любов,
но душите кой ще рее
във вселената с надслов..

Феерично като лунна нощ.

.

любов?
Или не е толкова елементарно?

Опитвам се да гадая причината за тая сладостна нега и омиротвореност, които разколебават дори вечната непоколебимост на Съзидателя:))))
Прегръдка, мила Факти! Хубава вечер - с луна или без - да е изкусителна!

че изоставам със стиховете по темата.

да надскочиш себе си. гуш