***
Щастието остана на върха на пръстите
в мъглата, където разцъфна
нелогичната роза, напук
на всички условности,
подробности,
без звук.

Бурята се отдаде без колебание
на лястовичите опашки
в отпътуващ кръг,
стремглаво,
някъде
на юг.

В ръката, подобно на облак
остана усещане за коса,
пухено - леко,
безплътно,
попътно,
но.

Отражението на роза в мъглата,
почти колебливо поклати
изпитателно, весло.
Някак нелогично,
гмурна се
в небето
то.

импресия. Хубава.

Нелогично. Наистина е нелогично, но очарователно.

И аз имам една нелогична роза пред вратата, цъфтяща все по-разкошно напук на сланата, на заскрежените сврачи опашки и на датата в календара - в компанията на ягодите, които продължават да цъфтят и да зреят в градината... Абсурди, аномалии, хаос! Добре, че поне при тебе всичко е подредено, мила Факти - интересен експеримент! Хареса ми - почувствах! Прегръдка!

Огледана в сивото и озаряваща. Отгоре.
Очарованието на причудливостта. Красиво е.
Поздрав, Факти!

не означава да го отричаме :)

форми , и ги приемаме, сигурно защото са на високо,
а за цветята се чудим да ги приемем ли или отхвърлим ако не цъфтят по програма. щрак..

Поздравления!