***
Трябваш ми мила ,
за равновесие -
да се подпра на нежността ти .
За огледало -
да смегча гнева си.
За наркотик -
да успокоя болката.
За огънче, което се отдалечава,
за да вървя по пътя
след него.
За река, която тече,
защото никога няма да мога
да вляза в една и съща вода.
За звезда, която не пада,
защото ще се сбъднат желанията ми.


Трябваш ми мили,
за светлина,
която гони страховете ми в мрака.
За люлка,
която ме поема,
когато падам в пропасти.
За крила,
с които отлитам при мечтите си.
За кратер в луната,
който да пълня с сълзи.
За катарзис,
в който да се преродя.

Трябваш ми ,
за да нарисувам любов
на устните ти с поглед,
преди да падна
от небето.

:)

Великолепно е! Просто - великолепно!))) Браво...

Не мога да коментирам, не намирам думи, обаче предлагам отново своята музикална асоциация към стиха.

Поздрави!

Описала си тази изконна взаимност, която е заложена вътре във всеки.
Щастливци са тези, които я открият.
После най-важно е да я съхранят!
Така крилете придобиват най-широкия си размах!
Чудесно стихотворение!
Прегръдки :)

прегръдки

Чудесно е! Поздравления!