****
Моето сърце се потапя в твоето
толкова дълбоко -
там, където грехът е невъзможен.
Огнените ми коси
обгръщат синята ти душа
и се превръщаме в делфини.
Плуваме в щрихите
назад към времето,
където ни чака детска люлка -
виси от ореха, за да ни залюлее
до небе от рози.
Там страстта  се превръща
в изстрели,
а вглъбена чапла търпеливо събира
с човка гилзите
и реди с тях линията на любовта..
Спускаме се по тънка паяжина
в пантеон на блаженство.
И под розови божури
си почиваме.
Ръцете ни са смукала на нежни октоподи.
А жирафът на спокойствието
лежи на цъфнала шипка
и преживя сладки цветчета щастие.
Ние накланяме
нашата кула до абсурден ъгъл.
От върха й целувки- колибрита
издърпват делфинските ни души
в цветна градина от нереалности.
Пръстите ни чертаят въздушни пътища,
по които препускат гепарди,
търкалят се  колела от детството
И от стари скринове
изскачат малките  ни мечти,
които си разказваме с погледи..



***
Изнемогвам от остроумия
по програмирани улици,
които водят към никъде.
Яздя слонове,
докато иронията  насмешливо
ме хваща за ревера
и забива шпори в мен..
Лопатата ми се счупи в леда,
докато животът
многословно се усмихва.
А в утрото гордостта
си пие кафето сама
и ме моли да не плача от студ,
докато душата  замръзва..
Питам  закуската - нежност
дали гладува, докато съм на диета..
Обожавам да пропадам
в непознати нещастия -
там долу при пейките,
докато са печални
без своите прегърнати влюбени.
Жестикулирам на чувствата -
"върнете се"
защото животът ще отлети
надменно в канавката
като лебед
с пречупена шия..

В старите скринове има много тайни,
а мечтите винаги се сбъдват,
стига да си достатъчно търпелив!
Чудесно стихолеене както винаги!
Усмивки от мен! :)

благодаря

разказваш ни.... същинска поетична приказка...
а музиката... разкош...

на любовта. Напомни ми за "Врата в стената" на Хърбърт Уелс. Питам се може ли два пъти да попаднем на такова омагьосващо място? Отговорът на Уелс е: не! Но мисля, че твоят, faktifakti, ще е различен... Или поне така се надявам!

без халосни патрони, от упор:)

:Хубав ден :)

Там, където грехът е невъзможен -
това е и моето място.
А песента ми напомни за тази.
Поздрави, Ева!