Най-четени
1. apollon
2. radostinalassa
3. iliaganchev
4. kvg55
5. reporter
6. zahariada
7. demograph
8. mt46
9. planinitenabulgaria
10. varg1
11. iw69
12. wonder
13. grigorsimov
14. leonleonovpom2
2. radostinalassa
3. iliaganchev
4. kvg55
5. reporter
6. zahariada
7. demograph
8. mt46
9. planinitenabulgaria
10. varg1
11. iw69
12. wonder
13. grigorsimov
14. leonleonovpom2
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. ambroziia
8. dobrota
9. milena6
10. donkatoneva
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. ambroziia
8. dobrota
9. milena6
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. lamb
3. radostinalassa
4. hadjito
5. iw69
6. rosiela
7. kalpak
8. savaarhimandrit
9. dokito
10. varg1
2. lamb
3. radostinalassa
4. hadjito
5. iw69
6. rosiela
7. kalpak
8. savaarhimandrit
9. dokito
10. varg1
Постинг
13.10.2016 14:25 -
Молитва на бога Охота
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 644 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.10.2016 16:05

Прочетен: 644 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 13.10.2016 16:05

***
Коленичи и вземи в скута си себе си.
Ризата ти, напоена тежи от посоки.
Не си на молитва на бога Охота.
Искаш в коси от цветя да стъпиш,
на меко с нозете си боси.
Но съдбата ги е завързала косо.
Имаш избор- с дълги уши да свирукаш,
да свирукаш на калната нива.
Там овцете съжителстват с патки
и развяват пазачите кучешки гриви.
Има лебедови сирени, газирани делфини,
чакащи чапли и костенурки с запалени къщи.
Държат вазелини, за да нахранят насъщния.
Ограден от дървета, седнал във гьола,
търпеливо дремещ, докато отрицанието
изяжда ти ствола, стволовите клетки
и неплатените сметки. Ти бивола -
работлив, инатлив и намръщен,
пъдещ с опашка мухите, с хомот за насъщния,
вегетиращ..Осъзнаваш ли,
че всъщност умираш..
***
Опри се в стената и бавно изтичай,
пръстта заждняла те чака.
Най- вярната ти не отричай,
стаена е винаги в мрака.
Накрая на купчина всички костици,
натрупай във ъгъла вечен.
Потропва с дъските твоя приятел,
досущ като теб е облечен.
Отдава се целия той на цветята,
без грам да си остави.
И тръгва сияен по пътя си вечен
на Бог да се предостави.
Духът, твоят верен приятел
на тялото вечния съдник,
прощавал ти винаги знаейки,
че всъщност си тленен бездомник..
Няма коментари
Търсене
За този блог

Гласове: 23939