Отдавна обичам орлите. Преди години видях един орел да лети високо над планината.
Беше в преломен момент в живота ми и имах нужда да видя точно орел - свободен в полет.
Предишният ден бях видяла малко птиче в клетка и не ми излизаше от ума, а в момента, в който видях орела, нещо в мен "избухна" и аз излетях с него.
По-късно чух, че орлите летят винаги сами, но създават двойка за цял живот.
Спечелиха ме, защото по някакъв начин се чувствам като тях.
Поздрави, Ева!

които му помагат.
поздрави :)

Ох, от самота боли! Не те радва вито аромата на гората, нито животът. Не ми стана ясно обаче дали търси семейството си или нова мечта... Е каквото и да е, важното е, че търси изход. А накрая идва и прозрението му, че тялото го е боляло от самота.
Хареса ми. Поздрав, Еви!

поздрави и усмивки

И аз имам слабост към орлите. Напомни ми нещо, което писах преди доста време. Ако ти е интересно, погледни тук:
http://zemela.blog/izkustvo/2012/08/22/prikazka-za-orlovoto-krilo.990905?reply=4249613

вярност, хармония и чистота. За какво е тялото, когато сърцето го няма! Поздрави Еви, тъжно но красиво!

:)

:)

Идеята, че би могло е флирт със смъртта. А тя... не обича флиртове. Като четях този загадъчен текст, помислих си, че най-голямата мощ се вкоренява дълбоко само в бездънната ранимост.

Орелът е "слънчев символ" използван е за потвърждение на Силата му .Всички "стандарти в Римската Империя са орли,някои са изгубени в битки и след това са се провеждали наказателни акции срещу тези ,които са го присвоили .В историята на Рим не са открити само три и се считат за изгубени.Аз видях "римския "стандарт на Наполеон ,мога да ти го покажа ако искаш? :)

обогатяваш ме с интересна информация.:)

които не летят в ято.
Поздрави, Ева!

Било ли е или не е било -
не зная вече, много време мина.
Един орел с прекършено крило
трепереше сломен до храст къпинов.

Край него спрях, посегнах с цел добра,
той с остър вик отблъсна ми ръката -
отказа да приеме помощта
от страх - да му не взема свободата.

Какво да сторя!? Имах само хляб.
Напълних шепа с пръхкави трошици,
вода от близко изворче налях,
но как ли, Боже, се лекуват птици?

И как се връща в синия простор
най-гордото създание - орела -
с прекършени крила, с помътен взор...
Каква ли орис тук ме е довела -
безпомощна, смутена да стоя,
да виждам как умира свободата!?
Водата бистра, шепата храна,
не ще му върнат силата в крилата.

Но спря на мен мънистени очи
раненият приятел. Доверчиво
до дланите ми сам се приближи,
прошепна ми: "Ти дълго ще си жива,
а аз умирам. Здравото крило
оставям ти. Без него ще пристигна
на оня свят. Дори да е едно,
на тебе вероятно ще ти стигне.
Зажалиш ли за волност и летеж,
копнееш ли небето да достигнеш,
спомни си, че поиска тук да спреш,
да ме спасиш, обратно да ме вдигнеш.
За туй ти давам здравото крило -
върни поне едното сред простора,
то няма с твоя дух да е само -
живеят много птици, скрити в хора.
А ти ще можеш леко над прахта
и над калта човешка да политнеш..."
Потрепна за последно и умря
и моята душа превърна в скитник.

Сега зоват ме мощно планини
и върхове, без рамки и предели,
примамват ме онези висини,
които завеща ми сам орелът.

Било ли е или не е било,
не помня. Всичко времето поглъща.
Но всяка нощ орловото крило
закрепнало в съня ми се завръща.

почти недостижима

Това е като извадка от живота- нежно и разтърсващо,реалистично и баладично...

силата на свободата, мъжката закрила и всеотдайността, ранимоста на душата и болката от самота.
Поздрави, мила Факти!
<3