***

Лозята, гроздове налели
изпращат в небето птици.
Тревата есенно е пожълтяла,
и пада слънцето като жълтица.

Щурчетата на въздуха припяват,
камбанки в гората се прегръщат.
Глухарчето отдавна прецъфтяло,
децата си с парашути завръща.

Реката се облича в жълто,
съблякла всичките дървета.
И ромоли водата й приспивно,
с на сова писъка в нощта.

Оголва вятърът последни клони,
и зъзнеща брезата се прегръща.
Разпуква се зърното в бъчвата
и бавно в вино се превръща..

предава свидните си съкровища на Земята. Високият есенен дух, обгърнал те философски красиво :)

цветът трае цяла зима:)

Споделям написаното в коментарите преди моя.
Хубав стих и музикален фон...
Поздрави, Факти !

и образно... и по твоя си уникален начин
написано... и прекрасна музика...

без него как да осъзная промяната :)

трае цяла зима ?

Погали ме магията на твоите стихове - чух пукането на зърната грозде в бъчвите, усетих дъх на младо вино кипнало, повярвах ти. Благодаря!
Честит празник, мила Факти!

Как приятно сгрява виното...:)