0 :: Морска приказка

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.11.2016 15:36 - Морска приказка

Автор: faktifakti Категория: Поезия

Прочетен: 2374 Коментари: 6 Гласове:

Последна промяна: 14.11.2016 15:59

***
Със сила от пяна ме гали морето
и пръстите му са мехурчета.
Приижда с облаците кораб,
а аз в очи на чайките чета.

И виждам, пълната със синьо лодка,
към замъка сънуван как гребе.
Завихрят въздуха греблата,
над кули в късчето небе.

И трон разстила тя- вълната
за моя рицар - исполин.
Наметнат само е със вятъра,
на чувствата ми властелин.

Тризъбецът му сочи вертикално,
гърдите му са от цветя- балкони.
Морето на земя превръща
и пази нощите от дракони.

А аз дете, жена и сабя, и копита,
измисляща крила и перестите облаци.
Пристъпвам по колоните в морето
и ги разчитам като наднебесни знаци.

Накрая корабът и замъкът се сливат,
прегърнати завинаги от морската вълна.
Акулите под тях, доплували притихват.
А горе всички ни приспива, вечната луна..