***
Луната се обви с нощни пеперуди
и по една запуска ги на път.
Дърветата намигаха с изумруди,
звезди отказваха да спят.
Две мъдрости до кръст стояха в покоя,
вглъбени, хванали се за ръце.
И плуваше си лодка "никоя",
с котва "аз" на влакънце..
На двора, седнал на ограда,
си съзерцаваше един врабец-
животът - вечната естрада.
във човка, стиснал си тризъбец.
Тризъбецът му всъщност е тревичка,
която с облаци се храни.
А той най- мъничката птичка,
душата ми през папратите брани..
Дори, когато с въдицата крокодил,
опитва се от истината да ме хване,
а аз в дълбокия прозрачен вир,
съм само опашато махване.
Той малкият и смел врабец,
прекъсва с нокти тази корда.
и крокодилът- душегубец,
обагря в жълто на нощта акорда..
Тогава с лупа препрочита се небето,
догоре пълнят се с Вселена купи.
И без да има нужда да се моли,
нощта потапя пеперудено крилете. .
Отлита врабчо - малка перушинка,
аз държа го плахо в длани.
Сянката ми, мъти го в яйцето
и  си спомням същото от лани..
Гледа ни, небрежно скръстило си лакти-
Времето с брада от вятър.
Вее се перчемът му от факти..
И нощта отнася в погледа си бистър..

Представих си картината.
И едно езерце, и огромни звезди над него...
А врабчетата трябва да са смели, нищо, че са най-малки...
Поздрави, Ева, и честит празник на патерица :)

ги взривяваш тези образни купчинки? Или не го правиш...

"а аз в дълбокия прозрачен вир,
съм само опашато махване."

Самата истина - неуловима си в своите поетични пориви!
Поздрави, Факти!

Оригинално е и създава интересна картинност!