***
Изтри лунното  лице,
как без устни ще свириш на облаци.
Зениците крещят SOS,
защото мостът се счупи
с твоят профил в пропаст,
без име и адрес..
И  стоим от двете страни на тила
с по една тухла в ръка.
Без хоросан, без любов,
в недоизказано мълчание.
За скок не си готов
в бездната  безвремие..
Едно, две, три,
спусъкът натисни.
През устните излиза пушек
след патрона.
Разстреля себе си,
прости си
и в пясъчен часовник
превърни се.
Така е най добре
в пустинята - небе,
с напукани от жажда устни..
Леглото на брега
завива с пух последната вълна
и в самота притихва.
Луната няма е
и вик "Ела",
на зазоряване издъхва..    
   
 

Тук има песимизъм,който разколебава но и много оригинални идеи,които привличат читателя и го карат да продължи.

Наслаждавам се на дарбата ти да разказваш в стихоее, даже и недоизказано мълчание... !
Имаш си още един фен :-)
Лекс