прегърни ме...
от косите ми отронват се сълзи...
навярно вали навън или пък чудо е,
че в твоите коси попиват...
прегърни ме...
във върха на пръстите ми ти туптиш,
навярно слънцето се кани да изгрее
или пък чудо е, че в твоите горя...
прегърни ме,
пре.. гърни.. ме, ПРЕГЪРНИ МЕ!!!
Не вали навън, нито слънце ще изгрее,
навярно чудото ми просто иска в теб:
с част от мен ръцете ти да светят...