Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
07.08.2022 16:20 -
УСМИВКАТА НА СЪДБАТА
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 2413 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.08.2022 16:30
Прочетен: 2413 Коментари: 2 Гласове:
12
Последна промяна: 07.08.2022 16:30
***
Златната питка побягна от ужас, преследвана от Прозрачната Съдба, която изплезила език самодоволно я преследваше.
Луната си затвори очите в пълно отчаяние, а Слънцето бързо се скри в залеза.
И само калдъръмът показваше пътя на бегълката.
Една летяща чиния се появи от ужасените звезди и качи Златната питка на автостоп до Четирикракия мозък, който не гледаше на кафе, а на мед, изсипвайки го в равнината на живота.
Розови сърчица с райски газ обещаваха балони с щастие, докато Разумът завиваше крушката на съзнанието на главата на Циклопът- живот.
И тъкмо Златната питка се зарадва, че се е избягала Позрачната Съдба се разкрачи и хвърли ножът на истината, който се заби в часовникът на времето, тоест в задните части на Мозъка.
Златната питка изхвърча от гърба на Мозъка и седна , обляна в пот пред дупката на Ада.
Всевиждащото око надникна в тъмната бездна и съзря долу Дяволът на греха, който се опитваше да свали предпазния си шлем, подскачайки в огромни пламъци разкаяние.
Слабостите се хилеха безумно от страх, а Правилният живот съсредоточено слагаше накрайника на стетоскопа по гърдите на Златната питка.
Заекът на страха се усмихваше лукаво, а сеийрджиите ехидно надничаха от всякъде.
Тогава Изначалната кокошка снесе Земята и закудкудяка на Златната питка, която едва се задържаше върху Планетата на разкаянието. Космонавтът - грях седеше на гърба на кокошката хванал скафандъра си с ръце и се питаше как ще се спаси от тази каша на живота.
А Мозъкът летеше в безтегловност в Космоса, безсилен да измисли изход от ситуацията.
Тогава Вселената се ядоса и натовари всички грешни мисли в затвора на Съдбата, докато Дяволът си сипваше сироп срещу глупост.
Мозъкът се изпече в сочна мъфина с черешка отгоре и тръгна да се предлага с вилица в ръка.
А Златната питка полудя от щастие, когато намери ключа за истината на Съдбата.
Изблиза пламъците на прозрението и скочи в усмивката на Съдбата, където спокойно се доизпече, бухна и се търколи в Живота, за да ни учи със залъците си на смирение..
Златната питка побягна от ужас, преследвана от Прозрачната Съдба, която изплезила език самодоволно я преследваше.
Луната си затвори очите в пълно отчаяние, а Слънцето бързо се скри в залеза.
И само калдъръмът показваше пътя на бегълката.
Една летяща чиния се появи от ужасените звезди и качи Златната питка на автостоп до Четирикракия мозък, който не гледаше на кафе, а на мед, изсипвайки го в равнината на живота.
Розови сърчица с райски газ обещаваха балони с щастие, докато Разумът завиваше крушката на съзнанието на главата на Циклопът- живот.
И тъкмо Златната питка се зарадва, че се е избягала Позрачната Съдба се разкрачи и хвърли ножът на истината, който се заби в часовникът на времето, тоест в задните части на Мозъка.
Златната питка изхвърча от гърба на Мозъка и седна , обляна в пот пред дупката на Ада.
Всевиждащото око надникна в тъмната бездна и съзря долу Дяволът на греха, който се опитваше да свали предпазния си шлем, подскачайки в огромни пламъци разкаяние.
Слабостите се хилеха безумно от страх, а Правилният живот съсредоточено слагаше накрайника на стетоскопа по гърдите на Златната питка.
Заекът на страха се усмихваше лукаво, а сеийрджиите ехидно надничаха от всякъде.
Тогава Изначалната кокошка снесе Земята и закудкудяка на Златната питка, която едва се задържаше върху Планетата на разкаянието. Космонавтът - грях седеше на гърба на кокошката хванал скафандъра си с ръце и се питаше как ще се спаси от тази каша на живота.
А Мозъкът летеше в безтегловност в Космоса, безсилен да измисли изход от ситуацията.
Тогава Вселената се ядоса и натовари всички грешни мисли в затвора на Съдбата, докато Дяволът си сипваше сироп срещу глупост.
Мозъкът се изпече в сочна мъфина с черешка отгоре и тръгна да се предлага с вилица в ръка.
А Златната питка полудя от щастие, когато намери ключа за истината на Съдбата.
Изблиза пламъците на прозрението и скочи в усмивката на Съдбата, където спокойно се доизпече, бухна и се търколи в Живота, за да ни учи със залъците си на смирение..
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Митът гръцко робство или владичество
Днес е сакрална дата, освобождаването на...
Митът гръцко робство или владичество
Днес е сакрална дата, освобождаването на...