***
Искам да те спася,
през кръста и Голгота,
през грешките ти,
през всички чукове,
които разбиваха сърцето ти.
През илюзиите и дребните предателства от приятели,
въпреки изранените ти колене и хоризонтът,
който винаги остава далечен.
През пустинята на времето,
с пъзела - часовник,
който се върти от скелети.
Искам да те спася,
въпреки змеят на живота,
захапал опашката си,
докато минаваш с лодка
през портала на познанието.
Искам да те спася,
докато танцувам на пръсти върху планета
и крилата ми остават без пера.
Искам да те спася - сега,
а не в следващия живот..

 

Що за месиански настроения са те обхванали?

"Сега" е твърде относително,

за подсъзнанието мнително.

"Веднага" бих ти казал аз:

не "вчера", "утре"- в този час!

никой, НЕможе да наапрви 'нещо'
другиму, камо ли..на един Воин,
още, по малко...
да го, 'спаси' :)

Искам да те спася,
докато танцувам на пръсти върху планета
и крилата ми остават без пера.
Искам да те спася - сега,
а не в следващия живот..