Остави ме в безкрайната нощ,
къде отиде,
луната е на път да залезе,
преди зазоряване
трябва да посрещнем зората,
слънцето става бяло,
празнува любов,
тюркоазени дървета се разлистват,
тук  душата е спокойна,
застанала сама на пясъчната ивица..
Колко дни се остави по течението,
оставяйки ме в безкрайната нощ,
колко често мислиш за мен,
след раздялата....
Пясъчната ивица се простира безкрайно,
вече има ли къде да се  върнеш вечерта..
Махам с ръка,
казвайки сбогом за десетки път
и на празния разклон заставам..       

Няма да е само десетия път- ще има и още и още,и никое "сбогом" няма да е окончателно

!