***
Смокинята отвори своя чайник,
издиша сладост с аромат.
А моята душа нехайник,
отново стана дипломат...
Видях смокинята като каляска,
с фенерче , сладки колела.
Душата ми с крила запляска,
от сладкото й аромата взела..
И седнах аз под моята смокиня,
нозе докоснах с корените й дълбоки.
А тя с листа, погали ме като богиня
и  клоните си, ми посочи тъй високи ..

А бе, направо си направила бурканче със сладко от смокини.

Смокинята е чуден плод-
цени я целия народ!