Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. iw69
4. planinitenabulgaria
5. kvg55
6. zaw12929
7. mt46
8. meto76
9. wonder
10. rosiela
11. mimogarcia
12. gothic
13. deathmetalverses
14. bosia
2. radostinalassa
3. iw69
4. planinitenabulgaria
5. kvg55
6. zaw12929
7. mt46
8. meto76
9. wonder
10. rosiela
11. mimogarcia
12. gothic
13. deathmetalverses
14. bosia
Най-активни
1. sarang
2. mimogarcia
3. radostinalassa
4. wrappedinflames
5. hadjito
6. breaker007
7. savaarhimandrit
8. djani
9. iw69
10. no1name
2. mimogarcia
3. radostinalassa
4. wrappedinflames
5. hadjito
6. breaker007
7. savaarhimandrit
8. djani
9. iw69
10. no1name
Постинг
20.01.2025 20:41 -
ТАРАЛЕЖЪТ В ЖИВОТА
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 1192 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.01.2025 20:43
Прочетен: 1192 Коментари: 2 Гласове:
8
Последна промяна: 20.01.2025 20:43
"" Не исках да срещна Таралеж, на чийто бодли поникват, цъфтят цветя и пчелите ги целуват, пият от нектара им, тънките им крачета пълнят въздушни мехурчета с цветен прашец и Слънцето ги гали с лъчите си.
Но един ден го видях да се пързаля по пързалка от цветни листенца, завихряше тайфун от несподелени чувства и бодлите му стърчаха на всички посоки, за да набодат измамните набези от фалшиви предложения.
Спри!
Застанах пред него, разперила ръце, дългата ми коса го погали внимателно и Таралежът удари спирачки с малките си ноктенски розови крачета.
Усмихна ми се наивно, маслиновите му очи заблестяха и видях, че коремчето му е меко. Там нямаше бодли, само чувственост .
Всеки шип от бодлите му се превърна в мечти за дворци от чувства, балони, надути с нежност и понички/ целувки.
Как оцеляваш в живота, ти си нараним…. Попитах го аз..
Обличам си помпозно сако с планети, вместо медали, папионка и елек от слънчеви лъчи и изглеждам внушително.
Разсмя ме и в същия миг Таралежът се качи на сърф и бодилите му се превърнаха в боровинки.
Хей, къде хукна, сладък си.. затичах след него..
Бодлите му засияха в цветовете на дъгата, пораснаха му пеперудени криле и изрече .. Раним съм, защитавам се , както мога.
Доближих го лекичко и навих бодлите му с моите ролки за коса.
Сега ще станеш мек отвсякъде, усмихнах му се нежно.
Таралежът ме погледна стреснато и се скри в убежището си , огромна гъба, предпазваща от чувства.
Уших му метален костюм и метални крила.
Хайде тръгвай, никой няма да те нарани вече… казах му аз .
Таралежът ме погледна с маслиновите си очи и ме заведе в неговата къща кактус. Отвори врата и ми каза СБОГОМ..
Аз съм си самодостатъчен..
Но един ден го видях да се пързаля по пързалка от цветни листенца, завихряше тайфун от несподелени чувства и бодлите му стърчаха на всички посоки, за да набодат измамните набези от фалшиви предложения.
Спри!
Застанах пред него, разперила ръце, дългата ми коса го погали внимателно и Таралежът удари спирачки с малките си ноктенски розови крачета.
Усмихна ми се наивно, маслиновите му очи заблестяха и видях, че коремчето му е меко. Там нямаше бодли, само чувственост .
Всеки шип от бодлите му се превърна в мечти за дворци от чувства, балони, надути с нежност и понички/ целувки.
Как оцеляваш в живота, ти си нараним…. Попитах го аз..
Обличам си помпозно сако с планети, вместо медали, папионка и елек от слънчеви лъчи и изглеждам внушително.
Разсмя ме и в същия миг Таралежът се качи на сърф и бодилите му се превърнаха в боровинки.
Хей, къде хукна, сладък си.. затичах след него..
Бодлите му засияха в цветовете на дъгата, пораснаха му пеперудени криле и изрече .. Раним съм, защитавам се , както мога.
Доближих го лекичко и навих бодлите му с моите ролки за коса.
Сега ще станеш мек отвсякъде, усмихнах му се нежно.
Таралежът ме погледна стреснато и се скри в убежището си , огромна гъба, предпазваща от чувства.
Уших му метален костюм и метални крила.
Хайде тръгвай, никой няма да те нарани вече… казах му аз .
Таралежът ме погледна с маслиновите си очи и ме заведе в неговата къща кактус. Отвори врата и ми каза СБОГОМ..
Аз съм си самодостатъчен..
