???

Кокиче цъфна в ума ми,
а белоснежна бе душата ми..
Пробуди се в снега умът ми,
ала на заек са ушите ми..

Една пчела събудена,
в кокичето си впи хоботче..
Да, знам тя неразумна е,
ала нектарът бе и мостче..

Към по/ възвишената цел,
Светът тя да запази..
А Слънцето на прицел,
животът ни от зимата предпазва..

 

Кокиче е приемливо, ама ако кактус ти цъфне в ума, място няма да си намериш. А ако пък татул, ще трябва да те въдворяват.

Може да изглежда неразумна,но си има кауза и полза- да я оставим да дерзае... От друга страна пък, ти да си си разумна- това ще ни е достатъчно :)