***
    Пропуках облаците с поглед,
снарядът взех от ноктите на гълъб.
И клетката отряза моят мироглед,
извадил с клещи болния ми зъб..
С крилата стиснах кървавата болка,
обагриха се в алено за миг..
Качих се на небесната двукола, в
идях Света отгоре,
толкова велик..
И моята душа, понякога на котка,
открадна Слънцето,
заключено в капан..
Ръката стисна мислите ми кротко
и Бог видях от светлина озрян..      

Ти бог може да си го гледаш, ама той ако не те види – кел файда.

Аз също обичам светлината а в Евангелията е писано- Бог е светлина!

И ореолите на светците не са случайна измислица. Случвало се е, хора със силно духовно излъчване, да изглеждат светещи. Сега се сещам за Александър Велики, който веднъж прескочил пръв вражи градски стени и, останал САМ срещу врагове, изглеждало, че свети, докато войниците му го последвали зад стената и го спасили...