Когато Животът реши да си поиграе с мен, аз скучаех.
И приех играта.
Влюбих се небрежно,  като на шега.
Неусетно играта се превърна в предизвикателство, а то в начин  на съществуване.
Увлякох се.
Създадох правила, последователност, закони и ред.
Тогава Животът се противопостави и ми каза  :
"Това вече не е игра , а норма на поведение."
И играта - любов изгуби смисъл.
Животът си отиде от мен.
Сега играя самичка на спомени...

Тъжно...