Краят на червената ми рокля се топеше с лявото ми стъпало във водата.
Събудих се, положена върху камъните на горско езеро.
Под гърдите ми се стичаха струйки , обагряха камъните и се стичаха, оцветявайки спокойната повърхност в тъмно алено.

****
Мъничко сърце мое,
защо не се показваш,

И пак дойде ноември.
Време да засея розите.
Но смисълът се поизгуби

 Орелът , чиято втора половина на тялото е гепард,
кацна безшумно до стъпалата ми.
Яхнах го и с два плясъка на крилата се спуснахме по устието на зелената клисура с лилави гроздове.

*******
Ние малките марионетки
танцуваме сложно живота.

"Париж е единственият град в света, където човек може да страда, но не и да бъде нещастен."

***
Спуснах се от порозовяващото небе с изгрева над сините планини.
Преминах през бялата пелена на облаците и се разходих по брега на заскрежена река .

Смени ме,
най - лесно тъй ще ме забравиш.
Продай за удоволствие

Спускам се от порозовяващото небе на изгрева над сините планини.
Плавно преминавам през бялата пелена на облаците и се разхождам по брега на заскрежената река. Докосвам скрежа по клоните на дърветата и дишам кристален въздух.
В далечината ...

"Здравей Малък,
днес пак се хващам, че мислено раговарям с теб. Разказвам ти какво преживявах и мисля.
Това ме погуби и извиси.

Не знам защо Бялата котка се  превърна в жена.
Козината й се надипли на главата и се спусна до меките свивки от задната страна на коленете й.
Погледна пръстите си - ноктите искряха прозрачни и ирисите й се отразяваха в тях.

Погледни , от небето извира висота,
пък ти във бурното море се бориш.
А нужно е да потопиш в покоя своя взор

Като коне преминахте в душата ми -
обикновени, груби, прозаични.
Заети с вашия си ненаситен егоизъм

Бях се скрила зад напуканата олющена стена на живота му.
А защо се бях скрила?
Изгубих си дрехите на едно залагане "Проба-грешка-проба" и се срамувам от голотата си.

Животът виси на косъм
от косата ми.
И се клати,