****
Сама горя и пак самичка се изправям
да диря и да отмъстя на подпалвача.
Във стъпките си търсеща догарям
и само спирам да ме подкове ковача.

Накрая гледам себе си изтъркана
от дългото в живота  вечно скитане.
Дали заблудите безсмислени обърках
или измислих правилната схема за отчитане.

Сега стоя със факла във ръката
по кой ли път да тръгна пак не зная.
Посоките са две - на изгрева и залеза.
Живота, истински къде ще осъзная .

Тъгувам и броя си стъпките по пътя
И мъкна противоречия, завързани с въжета.
Не спирам пак  замислена на кръстопътя,
а карам битието прашно вече по сюжета.

И падам спъвайки се в тъмното
във камъните  с име " не разбирам ".
Светците проповядват ми търпение,
а аз от знанието им се комплексирам.

Защо не съм със мъдростта на мъдреците
да литна с навигацията на цветята.
Да се превърна във нектара на пчелите
и да раздавам сладка сила на земята.

Защото цял живот измислям рая в мене
и някога ще му направя  своя аналог.
Преди да вляза  царски вътре да живея
ще съм открила как да се превърна в Бог.

но ако няма нещичко и навън, някак много не се получава - според мен, и идват доста "Не разбирам". И кой ли обича да чака безкрайно? Хубав ден :)))

'не разбирам' губи 'не' - то. сърдечен поздрав.