Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
19.01.2016 01:12 -
Изгубени
Автор: faktifakti
Категория: Изкуство
Прочетен: 1437 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2016 21:42
Прочетен: 1437 Коментари: 6 Гласове:
13
Последна промяна: 19.01.2016 21:42
***
Облачни устни залеза целуват
за последно, и вълната махва
на брега за сбогом.
Лодка без весла отплава,
ужким мимоходом,
следвана от парашути -
глухарчета, подмятани от вятър,
изгубени в мъгла другарчета..
Заспи. Корубата е плаващ остров.
Там живеят във зелено,
имат и коне, и хоризонт,
и костенурков морски път.
Дърветата не се целуват за последно,
преди със брадви да се отсекат..
Небето е намазано с червено
и пътят някакси блести до лъскав,
дали от мокрите следи солени
или от шарените щрихи,
безкрайно уморен е.
До кея стига и от там потъва
при арфата със скъсаните струни.
И никой не видя смъртта,
защото бе безлуние..
Обещаната Кери /само за котколюбци/ ;))
До Витоша по въздух и земя
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
До Витоша по въздух и земя
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
А този фрагмент е като кристал - хармония, плътност и чистота.
Небето е намазано с червено
и пътят някакси блести до лъскав,
дали от мокрите следи солени
или от шарените щрихи,
безкрайно уморен е.
До кея стига и от там потъва
при арфата със скъсаните струни.
цитирайНебето е намазано с червено
и пътят някакси блести до лъскав,
дали от мокрите следи солени
или от шарените щрихи,
безкрайно уморен е.
До кея стига и от там потъва
при арфата със скъсаните струни.
Последен ден, последна нощ, отплуване - възнасяне на пух ефирен от глухарче, сън - в залез смъртно уморен, червен - беззвучен и безлунен час - о да, и чувство на печал...
Отива ти вглъбението и тъгата, мила Факти! Поздрави!
цитирайОтива ти вглъбението и тъгата, мила Факти! Поздрави!
вълшебни са със своите пътувания
цитирайsestra написа:
А този фрагмент е като кристал - хармония, плътност и чистота.
Небето е намазано с червено
и пътят някакси блести до лъскав,
дали от мокрите следи солени
или от шарените щрихи,
безкрайно уморен е.
До кея стига и от там потъва
при арфата със скъсаните струни.
Небето е намазано с червено
и пътят някакси блести до лъскав,
дали от мокрите следи солени
или от шарените щрихи,
безкрайно уморен е.
До кея стига и от там потъва
при арфата със скъсаните струни.
donchevav написа:
Последен ден, последна нощ, отплуване - възнасяне на пух ефирен от глухарче, сън - в залез смъртно уморен, червен - беззвучен и безлунен час - о да, и чувство на печал...
Отива ти вглъбението и тъгата, мила Факти! Поздрави!
Отива ти вглъбението и тъгата, мила Факти! Поздрави!
Смъртта не се вижда. Тя се усеща.
И въпреки тъгата, която се изцежда от редовете,
животът продължава, макар че пътят е потънал,
защото изгревът обагрил е небето в червено.
цитирайИ въпреки тъгата, която се изцежда от редовете,
животът продължава, макар че пътят е потънал,
защото изгревът обагрил е небето в червено.
kvg55 написа:
Смъртта не се вижда. Тя се усеща.
И въпреки тъгата, която се изцежда от редовете,
животът продължава, макар че пътят е потънал,
защото изгревът обагрил е небето в червено.
И въпреки тъгата, която се изцежда от редовете,
животът продължава, макар че пътят е потънал,
защото изгревът обагрил е небето в червено.