Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
17.08.2013 13:06 -
Приматът
Автор: faktifakti
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5186 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 19.08.2013 00:53
Прочетен: 5186 Коментари: 20 Гласове:
24
Последна промяна: 19.08.2013 00:53
Приматът седна на края на обръча в облаците и кротко зачака Балеринкова да довърши 100- ната си обиколка на пръсти с високо вдигната брадичка в безкрая.
Стискаше в лапичка бяла магнолия и се упойваше от аромата.
Разбра защо е пристрастена към този омагъостващ цвят.
Приисква му се да вдишва още и още, докато ароматът запляска в маймунските ноздри като бели крила..
Мислеше си, че е забравил онази случка, когато Балеринкова се изпъна на палци и хвана 7 - мия дантелен лебед, хвърчащ свит на топка, за да го спаси от коремчестия Жонгльор, който забавляваше хората, подхвърляйки мечтите им ловко една над друга.
Хората трепереха превъзбудени, хипнотизирани от ловкото жонглиране.
Сърцата им се свиваха и закръгляха при всяко хващане, примирайки да не би Жонгльорът на живота, да изпусне някой лебед-мечта.
И той лебедът, или тя мечтата , да натроши лебедовата си шия долу в скалната действителност.
Балеринкова се присегна на пръсти и ловко хвана най- високо хвърчащата лебедова топчица.
Тогава Приматът, който клечеше свит в краката й и се стискаше за тях, защото се замайваше от високото, почувства полъха от бели крила.
Изревнува от тях Балеринкова и рижаво- кафеникавата му козина настръхна, осъзнавайки че е в състояние да й предложи нищо повече от една обикновена реалност.
А с белите криле, тя може да си хвърчи навсякъде..
По това време, тя седна на крайчеца на скалата и нежно загледа прекрасния си лебед, който й поднесе бяла магнолия с човката си.
Жонгльорът се настани в ниския заслон на скалата и засвири под сурдинка с махагоновата си цигулка, а Приматът се скри зад скалата.
Започна да се пощи, защото само с пощене можеше да се съсредоточава и се замисли дълбоко как да прецака Лебеда, без тя да се усети.
И докато Балеринкова слушаше унесена музиката и превръщаше нотите в сребърни камбанки..
а камбанките в прозрачни пеперуди, които излитаха в пространството, след като ги докоснеше с вълшебната пръчица на сетивата си..
Приматът захапа крайчеца на бялото й крило, защото и тя естествено си имаше разкошни крила, и го задъвка блажено, смучейки го от време на време, за да може със слюнката от вкуса й, да направи контакт с Парадокса.
Само той знаеше всичко за нея.
Приматът се страхуваше от Парадокса, защото бе висок, силен и сигурен във всичко, което прави.
Имаше не един, а 3 чифта крила.
Най - малките стърчаха от двете страни на мозъка му, но с тях летеше като стрела.
Вторият чифт крила бяха ръцете му - с тях обгръщаше изцяло Балеринкова и я придържаше права, когато тя искаше да пропътува с поглед бъдещето.
Защото ако не я държи , тя не може да се върне обратно.
И тялото, и душата й ще се скъсат някъде по средата.
3- тият чифт крила, естествено растяха от лопатките му. Променяха си цвета в зависимост от това, дали Балеринкова изкарваше на показ черната си котешка душа или бялата.
Парадоксът съществуваше в унисон с нея и Приматът можеше само от него да узнае, как да се сдобие с чифт бели крила и да прецака Лебеда.
Задъвка още по - съсредоточено крайчеца на нейното крило. Дори се опита да си направи балонче от една перушинка, но тя залепна за ноздрата му и така започна пренасянето..
Биологичният часовник се завъртя, защото Вселената си има всемогъщ часовников механизъм, който отмерва вселенските закони и никой няма право да ги нарушава.
Наруши ли ги , подлага същността си на безкрайни съмнения, страдания и неустановености.
Но Приматът толкова искаше Балеринкова да му принадлежи, че пое този риск..
Някой иска ли да продължа?
Стискаше в лапичка бяла магнолия и се упойваше от аромата.
Разбра защо е пристрастена към този омагъостващ цвят.
Приисква му се да вдишва още и още, докато ароматът запляска в маймунските ноздри като бели крила..
Мислеше си, че е забравил онази случка, когато Балеринкова се изпъна на палци и хвана 7 - мия дантелен лебед, хвърчащ свит на топка, за да го спаси от коремчестия Жонгльор, който забавляваше хората, подхвърляйки мечтите им ловко една над друга.
Хората трепереха превъзбудени, хипнотизирани от ловкото жонглиране.
Сърцата им се свиваха и закръгляха при всяко хващане, примирайки да не би Жонгльорът на живота, да изпусне някой лебед-мечта.
И той лебедът, или тя мечтата , да натроши лебедовата си шия долу в скалната действителност.
Балеринкова се присегна на пръсти и ловко хвана най- високо хвърчащата лебедова топчица.
Тогава Приматът, който клечеше свит в краката й и се стискаше за тях, защото се замайваше от високото, почувства полъха от бели крила.
Изревнува от тях Балеринкова и рижаво- кафеникавата му козина настръхна, осъзнавайки че е в състояние да й предложи нищо повече от една обикновена реалност.
А с белите криле, тя може да си хвърчи навсякъде..
По това време, тя седна на крайчеца на скалата и нежно загледа прекрасния си лебед, който й поднесе бяла магнолия с човката си.
Жонгльорът се настани в ниския заслон на скалата и засвири под сурдинка с махагоновата си цигулка, а Приматът се скри зад скалата.
Започна да се пощи, защото само с пощене можеше да се съсредоточава и се замисли дълбоко как да прецака Лебеда, без тя да се усети.
И докато Балеринкова слушаше унесена музиката и превръщаше нотите в сребърни камбанки..
а камбанките в прозрачни пеперуди, които излитаха в пространството, след като ги докоснеше с вълшебната пръчица на сетивата си..
Приматът захапа крайчеца на бялото й крило, защото и тя естествено си имаше разкошни крила, и го задъвка блажено, смучейки го от време на време, за да може със слюнката от вкуса й, да направи контакт с Парадокса.
Само той знаеше всичко за нея.
Приматът се страхуваше от Парадокса, защото бе висок, силен и сигурен във всичко, което прави.
Имаше не един, а 3 чифта крила.
Най - малките стърчаха от двете страни на мозъка му, но с тях летеше като стрела.
Вторият чифт крила бяха ръцете му - с тях обгръщаше изцяло Балеринкова и я придържаше права, когато тя искаше да пропътува с поглед бъдещето.
Защото ако не я държи , тя не може да се върне обратно.
И тялото, и душата й ще се скъсат някъде по средата.
3- тият чифт крила, естествено растяха от лопатките му. Променяха си цвета в зависимост от това, дали Балеринкова изкарваше на показ черната си котешка душа или бялата.
Парадоксът съществуваше в унисон с нея и Приматът можеше само от него да узнае, как да се сдобие с чифт бели крила и да прецака Лебеда.
Задъвка още по - съсредоточено крайчеца на нейното крило. Дори се опита да си направи балонче от една перушинка, но тя залепна за ноздрата му и така започна пренасянето..
Биологичният часовник се завъртя, защото Вселената си има всемогъщ часовников механизъм, който отмерва вселенските закони и никой няма право да ги нарушава.
Наруши ли ги , подлага същността си на безкрайни съмнения, страдания и неустановености.
Но Приматът толкова искаше Балеринкова да му принадлежи, че пое този риск..
Някой иска ли да продължа?
1.
hristo27 -
Очаквам продължението!
17.08.2013 13:32
17.08.2013 13:32
Очаквам продължението!
цитирайсега като се търкулна като изтърван варел по нанадолнище , кой знае къде ще се спра.
цитирайhristo27 написа:
Очаквам продължението!
Храбрият оловен войник се е разделил на три... най-любимата ми приказка, Факти! Пaрадоксална магьосница си :)
цитирайи текст, и снимка... просто разплака ме..
цитирайблагодаря ти от сърце.
цитирайsestra написа:
Храбрият оловен войник се е разделил на три... най-любимата ми приказка, Факти! Пaрадоксална магьосница си :)
благодаря ти.
цитирайmetlichina написа:
и текст, и снимка... просто разплака ме..
7.
jeremy231 -
Страхотно, Ев!
18.08.2013 12:29
18.08.2013 12:29
Комплименти!
цитирайА ние, очакващите продължението, сме двама - аз и малкото ти фенче Кайо. Помоли ме да ти пратя целувки... Е, пращам ти :* :* :* :*
цитирайmartosblack написа:
дори не е необходимо и продължение :)
jeremy231 написа:
Комплименти!
didoignatov написа:
А ние, очакващите продължението, сме двама - аз и малкото ти фенче Кайо. Помоли ме да ти пратя целувки... Е, пращам ти :* :* :* :*
Балеринкова е прекалено съвършена, може би от близостта си с Парадокса. Виж, жонгльорът, много е разконцентриран. Трябва да внимаваме с мечтите, не си давах сметка, че трябва да са удобни за хващане, за да не се разбият. Усмивки, Факти, вълшебница си ти. И аз чакам...
цитирайmakont написа:
Балеринкова е прекалено съвършена, може би от близостта си с Парадокса. Виж, жонгльорът, много е разконцентриран. Трябва да внимаваме с мечтите, не си давах сметка, че трябва да са удобни за хващане, за да не се разбият. Усмивки, Факти, вълшебница си ти. И аз чакам...
yohnny написа:
пусни я да отлети.....
това е само приказка....
http://i287.photobucket.com/albums/ll142/MirandaRodriguez/art/1112756964-1.jpg
това е само приказка....
http://i287.photobucket.com/albums/ll142/MirandaRodriguez/art/1112756964-1.jpg
Hola ,Аtemporalidad!!!
Un Saludo de mi ... http://www.youtube.com/watch?v=53CnVceNhJ0&list=RD02-c9VVm6BqgE ,seguir !!!
цитирайUn Saludo de mi ... http://www.youtube.com/watch?v=53CnVceNhJ0&list=RD02-c9VVm6BqgE ,seguir !!!
thewisdom написа:
Hola ,Аtemporalidad!!!
Un Saludo de mi ... http://www.youtube.com/watch?v=53CnVceNhJ0&list=RD02-c9VVm6BqgE ,seguir !!!
Un Saludo de mi ... http://www.youtube.com/watch?v=53CnVceNhJ0&list=RD02-c9VVm6BqgE ,seguir !!!
Принадлежност?... Дали въобще е възможно, Еви?...
Дали желанието на примата е възможно да се сбъдне?...
Тя трябва да избере, той може само да желае и да вярва...
Струва ми се...
Желанието на Балеринкова за свобода може и да кореспондира с желанието на Примата за принадлежност, но само пътя по допирателната може да отговори на този въпрос... В материалната реалност принадлежността (като духовна субстанция) сама по себе си не съществува, тя се заключва в духовните ни възприятия за проекция на собствените ни чувства над другите...И въпреки проекцията, те остават свободни и именно това е най-хубавото и единственият извор на смисъл в съществуването...
Прегръдка, Еви! Приказна си както само ти си можеш...
:)
цитирайДали желанието на примата е възможно да се сбъдне?...
Тя трябва да избере, той може само да желае и да вярва...
Струва ми се...
Желанието на Балеринкова за свобода може и да кореспондира с желанието на Примата за принадлежност, но само пътя по допирателната може да отговори на този въпрос... В материалната реалност принадлежността (като духовна субстанция) сама по себе си не съществува, тя се заключва в духовните ни възприятия за проекция на собствените ни чувства над другите...И въпреки проекцията, те остават свободни и именно това е най-хубавото и единственият извор на смисъл в съществуването...
Прегръдка, Еви! Приказна си както само ти си можеш...
:)
mystiquewoman написа:
Принадлежност?... Дали въобще е възможно, Еви?...
Дали желанието на примата е възможно да се сбъдне?...
Тя трябва да избере, той може само да желае и да вярва...
Струва ми се...
Желанието на Балеринкова за свобода може и да кореспондира с желанието на Примата за принадлежност, но само пътя по допирателната може да отговори на този въпрос... В материалната реалност принадлежността (като духовна субстанция) сама по себе си не съществува, тя се заключва в духовните ни възприятия за проекция на собствените ни чувства над другите...И въпреки проекцията, те остават свободни и именно това е най-хубавото и единственият извор на смисъл в съществуването...
Прегръдка, Еви! Приказна си както само ти си можеш...
:)
Дали желанието на примата е възможно да се сбъдне?...
Тя трябва да избере, той може само да желае и да вярва...
Струва ми се...
Желанието на Балеринкова за свобода може и да кореспондира с желанието на Примата за принадлежност, но само пътя по допирателната може да отговори на този въпрос... В материалната реалност принадлежността (като духовна субстанция) сама по себе си не съществува, тя се заключва в духовните ни възприятия за проекция на собствените ни чувства над другите...И въпреки проекцията, те остават свободни и именно това е най-хубавото и единственият извор на смисъл в съществуването...
Прегръдка, Еви! Приказна си както само ти си можеш...
:)
Красотата на словото и танца на фантазията ти са истински спектакъл, продължинието на който ще проследя с удоволствие.
цитирайdjani написа:
Красотата на словото и танца на фантазията ти са истински спектакъл, продължинието на който ще проследя с удоволствие.