0 :: Приматът

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.08.2013 13:06 - Приматът

Автор: faktifakti Категория: Лични дневници

Прочетен: 5185 Коментари: 20 Гласове:

Последна промяна: 19.08.2013 00:53

Приматът седна на края на обръча в облаците и кротко зачака Балеринкова да довърши 100- ната си обиколка на пръсти с високо вдигната брадичка в безкрая.
Стискаше в лапичка бяла магнолия и се упойваше от аромата.
Разбра защо е пристрастена към този омагъостващ цвят.
Приисква му се да вдишва още и още, докато ароматът запляска в маймунските ноздри като бели крила..
Мислеше си, че е забравил онази случка, когато Балеринкова се изпъна на палци и хвана 7 - мия дантелен лебед, хвърчащ свит на топка, за да го спаси от коремчестия Жонгльор, който забавляваше хората, подхвърляйки мечтите им ловко една над друга.
Хората трепереха превъзбудени, хипнотизирани от ловкото жонглиране.
Сърцата им се свиваха и закръгляха при всяко хващане, примирайки да не би Жонгльорът на живота, да изпусне някой лебед-мечта.
И той лебедът, или тя мечтата , да натроши лебедовата си шия долу в скалната действителност.
Балеринкова се присегна на пръсти и ловко хвана най- високо хвърчащата лебедова топчица.
Тогава Приматът, който клечеше свит в краката й и се стискаше за тях, защото се замайваше от високото, почувства полъха от бели крила.
Изревнува от тях Балеринкова и рижаво- кафеникавата му козина настръхна, осъзнавайки че е в състояние да й предложи нищо повече от една обикновена реалност.
А с белите криле, тя може да си хвърчи навсякъде..
По това време, тя седна на крайчеца на скалата и нежно загледа прекрасния си лебед, който й поднесе бяла магнолия с човката си.
Жонгльорът се настани в ниския заслон на скалата и засвири под сурдинка с махагоновата си цигулка, а Приматът се скри зад скалата.
Започна да се пощи, защото само с пощене можеше да се съсредоточава и се замисли дълбоко как да прецака Лебеда, без тя да се усети.
И докато Балеринкова слушаше унесена музиката и превръщаше нотите в сребърни камбанки..
а камбанките в прозрачни пеперуди, които излитаха в пространството, след като ги докоснеше с вълшебната пръчица на сетивата си..
Приматът захапа крайчеца на бялото й крило, защото и тя естествено си имаше разкошни крила, и го задъвка блажено, смучейки го от време на време, за да може със слюнката от вкуса й, да направи контакт с Парадокса.
Само той знаеше всичко за нея.
Приматът се страхуваше от Парадокса, защото бе висок, силен и сигурен във всичко, което прави.
Имаше не един, а 3 чифта крила.
Най - малките стърчаха от двете страни на мозъка му, но с тях летеше като стрела.
Вторият чифт крила бяха ръцете му - с тях обгръщаше изцяло Балеринкова и я придържаше права, когато тя искаше да пропътува с поглед бъдещето.
Защото ако не я държи , тя не може да се върне обратно.
И тялото, и душата й ще се скъсат някъде по средата.
3- тият чифт крила, естествено растяха от лопатките му. Променяха си цвета в зависимост от това, дали Балеринкова изкарваше на показ черната си котешка душа или бялата.
Парадоксът съществуваше в унисон с нея и Приматът можеше само от него да узнае, как да се сдобие с чифт бели крила и да прецака Лебеда.
Задъвка още по - съсредоточено крайчеца на нейното крило. Дори се опита да си направи балонче от една перушинка, но тя залепна за ноздрата му и така започна пренасянето..
Биологичният часовник се завъртя, защото Вселената си има всемогъщ часовников механизъм, който отмерва вселенските закони и никой няма право да ги нарушава.
Наруши ли ги , подлага същността си на безкрайни съмнения, страдания и неустановености.
Но Приматът толкова искаше Балеринкова да му принадлежи, че пое този риск..

Някой иска ли да продължа?

Нагоре

Тагове: пътешествие с бели крила,

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА
Удовлетворения
СЪН

Следващ постинг

Предишен постинг

Приматът 2

Босоногата

Коментари

1. hristo27 - Очаквам продължението!
17.08.2013 13:32

Очаквам продължението!