Нелепо е да те търся в раните си от спомени,
където ме притиска сляпото сбогом.
То жадува за проглеждане
и сънят му винаги е огромно око
на ясновидец.
                        Уязвимо и нежно зрение
                        свири на орган,
                        а храмът е празен с една мечта
                        за зеници.
Само раненото никога
пее абсурдната истина
и очаква светотатство -  магия.
Облегнато на моето рамо
съчинява стихове
и е сигурно , че ще те намеря
някъде там при началото.................