Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
15.05.2014 13:35 -
Кашмирения прилеп 2
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 1686 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 15.05.2014 15:03
Прочетен: 1686 Коментари: 4 Гласове:
14
Последна промяна: 15.05.2014 15:03
..... Натисна газта си до дупка, защото знаеше значимостта на експедитивната доставка и хукна като в рали Дакар по предначертаното му трасе.
В крайна сметка горивото свърши и спря задъхан.
Не бе свикнал да спира в живота, Портокаловият камион.
Вечно препускаше по маршрути, изпълнение на поръчки, желания, необходимости и някакси не му се отдаваше да реанимира.
Сега без бензин във вените, чудещ се как да продължи, той погледна назад към изминатия път.
Откри че има форма на пръстов отпечатък, а дирята бе от неговата кръв, която капеше след себе си от ауспуха.
Началото на дестинацията започваше от дългокос, дългорък и дългокрак женски силует, а края бе фигура на уморен мъж, изглеждащ като камион с издухан двигател..или може би прилеп ..съвсем се обърка кой е всъщност..
Как ще занесе кашмирените целувки на верния приятел - Скитащия прилеп - душата си ..
Замисли се над безисходицата и осъзна максимата , че всяко начало си има край. Покрай него притичаха галопиращите щрауски, които гонеше цял живот, претърколиха се тапицираните със спокойствие празни столове- почивки, на които мечтаеше да седне, но така и не успя. Приплъзнаха се със свистене и женските извивки, които го бяха приласкавали, а после изсмуквали въздуха от гумите му. Дори недостигнатите хоризонти избледняха и се превърнаха във въздишки на шарани, нагълтали по погрешка кукички без стръв..
Докато равносметстваше, гледайки образа си в огледалото за обратно виждане, Кашмирените целувки излетяха от каросерията, яхнали сребърни звезди.
Портокаловият камион се отчая тотално, превърна се в есенно дърво с посърнали листа, седна на пейката на живота
и закапа..
Но Скитащият прилеп улови в паяжината на чувствата си всички целувки и сребърни звезди, които отдалече имаха вид на сапунени балончета с аромат на узряли праскови, и взе важно решение. Ще ги подари анблок само на една персона.
А персоната, която бе прелетяла над и под облаците със своята клетка, завърза скорпионите за жилата и ги скри под камъка на бремето си.
Приглади перушината и застана смело в началото на пръстовия отпечатък. Сърцето й изля тъничка струйка алена кръв, която потече по линията до другия край на отпечатъка, изкачи се по нокътя на прилепа и се вля в главната му артерия.
В мига, когато достигна сърцето, Скитащият прилеп възвърна облика си на мъж, с кашмирена целувка между устните ..а дървото в него изпъна клони нагоре.
В крайна сметка горивото свърши и спря задъхан.
Не бе свикнал да спира в живота, Портокаловият камион.
Вечно препускаше по маршрути, изпълнение на поръчки, желания, необходимости и някакси не му се отдаваше да реанимира.
Сега без бензин във вените, чудещ се как да продължи, той погледна назад към изминатия път.
Откри че има форма на пръстов отпечатък, а дирята бе от неговата кръв, която капеше след себе си от ауспуха.
Началото на дестинацията започваше от дългокос, дългорък и дългокрак женски силует, а края бе фигура на уморен мъж, изглеждащ като камион с издухан двигател..или може би прилеп ..съвсем се обърка кой е всъщност..
Как ще занесе кашмирените целувки на верния приятел - Скитащия прилеп - душата си ..
Замисли се над безисходицата и осъзна максимата , че всяко начало си има край. Покрай него притичаха галопиращите щрауски, които гонеше цял живот, претърколиха се тапицираните със спокойствие празни столове- почивки, на които мечтаеше да седне, но така и не успя. Приплъзнаха се със свистене и женските извивки, които го бяха приласкавали, а после изсмуквали въздуха от гумите му. Дори недостигнатите хоризонти избледняха и се превърнаха във въздишки на шарани, нагълтали по погрешка кукички без стръв..
Докато равносметстваше, гледайки образа си в огледалото за обратно виждане, Кашмирените целувки излетяха от каросерията, яхнали сребърни звезди.
Портокаловият камион се отчая тотално, превърна се в есенно дърво с посърнали листа, седна на пейката на живота
и закапа..
Но Скитащият прилеп улови в паяжината на чувствата си всички целувки и сребърни звезди, които отдалече имаха вид на сапунени балончета с аромат на узряли праскови, и взе важно решение. Ще ги подари анблок само на една персона.
А персоната, която бе прелетяла над и под облаците със своята клетка, завърза скорпионите за жилата и ги скри под камъка на бремето си.
Приглади перушината и застана смело в началото на пръстовия отпечатък. Сърцето й изля тъничка струйка алена кръв, която потече по линията до другия край на отпечатъка, изкачи се по нокътя на прилепа и се вля в главната му артерия.
В мига, когато достигна сърцето, Скитащият прилеп възвърна облика си на мъж, с кашмирена целувка между устните ..а дървото в него изпъна клони нагоре.
на тапицирания със спокойствие стол и все ще се обърне някой и друг портокалов камион, и трябва да се спасяват кашмирени целувки яхнали звезди, и да се успокоява отчаян портокалов камион и.... Обаче иначе ще е скучно. Пофантазирах си с теб, Евичка и се усмихнах. Другият път прилепчо да си вземе навигатор за рали Дакар. Хубава вечер!
цитирайНаистина яко разказваш. Стори ми се, че действието се развива в пустинята, където нощем температурите падат неимоверно? Слънце, прегръщам те.
цитирайвинаги ме зареждат.
усмивки и благодаря.
цитирайусмивки и благодаря.
makont написа:
на тапицирания със спокойствие стол и все ще се обърне някой и друг портокалов камион, и трябва да се спасяват кашмирени целувки яхнали звезди, и да се успокоява отчаян портокалов камион и.... Обаче иначе ще е скучно. Пофантазирах си с теб, Евичка и се усмихнах. Другият път прилепчо да си вземе навигатор за рали Дакар. Хубава вечер!
температурата се издържа.
благодаря, Стани.
цитирайблагодаря, Стани.
sestra написа:
Наистина яко разказваш. Стори ми се, че действието се развива в пустинята, където нощем температурите падат неимоверно? Слънце, прегръщам те.
Търсене
За този блог
Гласове: 23361