Нелепо е да те търся в рани от спомени.
Там ме притиска сляпото "сбогом".
То жадува за проглеждане
и сънят му е огромно око на ясновидец.
Уязвимо и нежно зрение
свири на орган,
а храмът е празен
с една мечта за зеници..
Само раненото  "никога"
пее с абсурдната истина
и очаква светотатство - магия .
Облегнато на моето рамо
съчинява стихове
и е сигурно , че ще те намеря
някъде там при началото ..