Посипах балдахина на желанията с рози
и коленичили молитвено целувахме телата си.
Ти бавно по настръхналата ми от нежност кожа сложи
изписано със устни  " Моята любов си ".

Опря ме на стена с  безумни прегрешения
и влезе многократно в мойте мисли тайни.
Кристално лудо викаха душите ни спасени,
опънали до скъсване избягалите крайности.

Припаднаха в очите ни години чакани,
изгарящи илюзии за вечно щастие .
Химерите ни се отдадоха разплакни
и розови листенца дадохме им за причастие.

Сега лежиме уязвими и разголени
и пълним чашите на самотата.
Със вино от изкрящо изживяни спомени
и доживотен махмурлук в отплата.