Във смях от изречения
ще потопя ръцете си.
С гласа на времето
ще ви повикам.
И с мъдрия реванш
ако спечеля себе си,
ще се превърна
в междузвезден ритъм.
Отново в лунния прибой
ще падна.
С очите си ,
за да даря слепеца.
А после пипнешком
на пръсти ще избягам
на мравките
по криволичеща пътека..
И някога ,
когато се завърна,
прогледнала от опит костенурка.
Вземете си от звездната  ми мъдрост,
отлежало вино ,грях и звездни струи.