Разхождах
кучешката си вяра
из квартала от разбъркани животи
и я следвах механично.
Наблюдавах я 
как възхитително се радва
на всяко листо - емоция,
камъчета - новости
и пъплещи буболечки незначителности.
Как маркира
с непоколебима увереност
за притежание пътя си,
за да ме убеди,
че това е нашият единствен път
за спасение...
Изведнъж
кучешката ми вяра се затича,
устремена към бъдещето,
което не виждах и ..
я блъсна засилена кола
с разсеяно настояще.
Изхвърча от пътя,
претърколи се
и умря кучешката ми вяра
за спасение
по стечение на обстоятелствата.