Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
23.05.2012 12:07 -
Художникът на времето
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 2649 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.05.2012 16:13
Прочетен: 2649 Коментари: 2 Гласове:
8
Последна промяна: 23.05.2012 16:13
Очертанията на нещата
никога не са отчетливи и резки.
Винаги размътени и леко разтегливи
като стари фрески
украсяват на живота ни
стената.
И от плът и кръв
художникът рисува дните ни ,
за да видим
че е рано да сме уморени.
И отново тръгваме
решени да мъдруваме,
своя брод да търсим
предрешени.
Защото безпощадна е
природата ни.
Тя ни осъзнава в цялост винаги.
В брони ни облича
да са здраво защитени
от разкъсване душите ни.
И нашата способност пак да чувстваме
не е изчерпана до дъното.
Иначе защо ще протестират
щом са от затвора - самота
обгърнати телата ни...
Заглеждаме във непознатото небе
как бавно тръгва кораб да пътува.
И ято бели гълъби с криле
му махат
и му правят замъци и кули.
Тогава тишината ни ще се взриви
с изискана небрежност.
И всички жертви за мечти
ще се превърнат
в сбъдната безбрежност.
И нежно ще докосва нашите души
художникът на времето.
И с пръсти ще рисува
по лицата ни притихнали
успокоение от нас обсебено ..
никога не са отчетливи и резки.
Винаги размътени и леко разтегливи
като стари фрески
украсяват на живота ни
стената.
И от плът и кръв
художникът рисува дните ни ,
за да видим
че е рано да сме уморени.
И отново тръгваме
решени да мъдруваме,
своя брод да търсим
предрешени.
Защото безпощадна е
природата ни.
Тя ни осъзнава в цялост винаги.
В брони ни облича
да са здраво защитени
от разкъсване душите ни.
И нашата способност пак да чувстваме
не е изчерпана до дъното.
Иначе защо ще протестират
щом са от затвора - самота
обгърнати телата ни...
Заглеждаме във непознатото небе
как бавно тръгва кораб да пътува.
И ято бели гълъби с криле
му махат
и му правят замъци и кули.
Тогава тишината ни ще се взриви
с изискана небрежност.
И всички жертви за мечти
ще се превърнат
в сбъдната безбрежност.
И нежно ще докосва нашите души
художникът на времето.
И с пръсти ще рисува
по лицата ни притихнали
успокоение от нас обсебено ..
