***
Дипломатичен чай ще пием заедно
до консенсус ще стигнем за нас,
колко сме перфектни като приятели
и как не ни трябва онзи пегас,
с който скачаме чак до небето
и под копитата му хвърчат послания..
А ние пием чай за столетници
и обсъждаме как дишаме във антрето,
а нощта анатемосва ни с заклинания..
Четем само и единствено класика
и така не възникват въпроси
как можеше, какво бихме заедо,
ако с пегаса ..и прочие едикакво си..
И за какво ни е живот, когато всичко е ясно,
че по дъгата няма как,
за що жадува сърцето е твърде опасно,
да би могло да мечтаем пак,
ала, но, ама , дали и защото
не ни стиска ако ни заболи
и поръсват се под подметките,
някакси обезверени и тези мечти..
нО да закриваме този стих
и забравете за поета .
Отива той през друг портал -
на смелите треви реди куплети,
и нимфа нежна нему е пиедесетал..

аз не съм чел класика...това лошо ли е? :)

преди да е станало късно

Поезии, езии, зии, ии, и. :)

И за какво ни е живот, когато всичко е ясно,

Пък като не е ясно, ни е страх...

Но ще кажа още, че уж всичко е ясно, а като започнем да го живеем, разбираме, че съвсем не е, както е изглеждало. :)

Между другото може би има и скучна класика. Примери не си спомням да посоча, но съм захващал да чета книги от "Светоовна класика" и съм ги изоставял. Може да е въпрос и на вкус и на интереси, а и на превод.
На човек му става ясно, как е трябвало да живее, когато остарее.
А ако на поетите им беше ясно всичка, нямаше да задават въпроси в стиховете си.
Впрочем в това стихотворение въпросите отсъстват, защото е четено само класика.
Следователно класиката дава обяснение на всичко. Ама, че работа.

Що ли трябва ни да сме комплексно дивни,
като щастието ходи и при примитивни?

зависи от много неща :)
поздрави.

при дивни и примитивни.
:)

Не винаги размера е важен, трябва жена да го е казала.

Може би пропорциите също са от значение, мравката носи цял житен клас с нищожна мощност :))))

относно пропорциите съм съгласна

Всеки търси това, което няма...
Ако се събереш с поетин, лошо става - виж при Амброзия:)))))

http://ambroziia.blog/zabavlenie/2015/11/22/do-portata-mi-spria-edin-poetin-radost-daskalova.1409069

и срещите по пътя не са случайни... но не е лесно да се живее
и примитивно... колкото и трудно да е дивното, винаги осмисля
дните човешки. Не зная защо приех много лично този стих, Ева...
заради класиката ли, заради мечтите под подметките ли...
или просто... защото обичам да чета между редовете, а там
има скрити и мои мисли. Всъщност - много е хубаво !
Поздрави !

?

сложно ми е ... не разбрах!

Животът е твърде кратък, за да правиш за себе си това, което другите могат да направят за теб за пари, и сега аз мога да си позволя лукса да правя само това, което никой не може да направи за мен.... :) копирана мисла ,но ми харесва или тази : ..........Неприятни са ми хората, които презират парите. Това са или лицемери, или глупаци. Парите са шесто чувство – без него не можете да използвате останалите пет. Ако нямате прилични доходи, вие сте лишени от половината от това, което предоставя животът.

казал го е един ингилиз СЪМЪРСЕТ МОЪМ - 25.01.1874 - 16.12.1965