***
Всички часовникови кули имат върхове до небето,
чак шапката ми пада, когато ги гледам от полето.
И са недостижими като призрачни сгради,
от циферблатите им излитат делта планери над огради.
А оградите са от облаци, сякаш полувидима бяла завеса,
с която времето скрива портала към на финала отвеса..
Знам че сега можем на ниско да летим лежерно с перките,
но безкрая напомня, че сме паднали от висините.
Навярно, каните с охолство ще вдигнат свойте капаци
и с знамената ще литнем като безгрижни хлапаци.
От долу влакът ще ни изпрати , надул своята свирка,
животът гръб ще извие, за сбогом на последната спирка.
И някак малки ще бъдат в ниско, всички тунели и мостове,
когато часовниковите кули преместват ни с своите лостове.
Когато влаковете превозват пътници през есенни дънери,
когато бъчви се пълнят с натежали от мъдрост бисери..
А виното бисерно е магия от мигове съзнателно отлежавали,
на грозодове годините пият, телата си на живота отдавали..

Когато любовта е летежна, и виното от мигове е бисерно. Поздрави, Факти!

по темата време... безкрая напомня, че сме паднали от висините - да.

Някой помпа профилът ти.
Не е възможно от 17.41 часа до 00.00 часа да има 3680 прочита.
Просто за информация.

Ще литнем като безгрижни хлапаци :)
Ех, че хубаво.
Веднъж сънувах, че летя над морето, то светеше, точно като бисерно, а едни деца ми махаха от брега, и аз им махах, от небето, невероятно усещане!

аз имам постоянни читатели и нямам нужда да стоя на първа страница.

...

сигурност си сънувала кулите на Гауди, my special harmonY*** !
По върховете им вярвам никнат, точно такива приказки :)