***
Животът с четка  нарисува пътя,
но сърфа ти през облаци минава.
И аз на залеза блестя,
а любовта на сбогом грешките ни осъзнава..
Сърцето ми е пърхащо колибри,
лицето ти помилва със крила..
Годините косите посребрили,
очите ти покриват със тъга..
Но някъде под камъните сова,
те наблюдава с взор безгрешен,
петата ти е знаеш ахилесова,
и всъщност ти не си безгрешен..

тенкЮ ,дарлинг ()

Отдавна не беше писала- Добре дошла,благодаря за страхотния стих!

трябва да набера скорост, благодаря за подкрепата