***

Косите ми гори и водопади,
очите - езера,
в които къпе се небето..
По скулите ми стича се морето,
русалки нежно пеят своите балади..
Ръцете ми - бръшляни с пеперуди
които всеки миг ще излетят..
Умът ми - пещери със тайнства,
от минали прераждания и дворци,
а светлината ми посочва пътя,
към неизследавани пространства..
По стъпките ще ме познаеш,
една русалка не с опашка, а с нозе..
Те светят си безмълвно в мрака
и стъпват по небето, щом слънцето залезе..

Убеден съм- изглеждаш вълшебно!!

А умът ти? – трябва да е бистър и светкавичен – какви пещери, какви тайнства?
Задръстен с миналото.