Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
20.02.2017 15:42 -
С вкус на близалка
***
Обичам да стоя на ръба и косите ми да отлитат с разперени криле и широко отворени човки назад във времето.
Очите ми са ококорени носталгично, скръствам пръсти на гърдите си и се стискам, докато отлетят отвъд хоризонта.
После яхвам сладкото прасе и запрашваме през бонбонената поляна, където бонбоните си подритват захаросани малини
и всички са шарено оцветени.
И както си минавам не се усещам кога се закарфичвам за мишената- близалка, с белезници на китки и глезени, а само с една единствена карфица в сърцето.
Заровете ме застрелват с арбалети, заредени с игли и конците гъделичкат плътта ми, минавайки през нея.
А напръстниците ме изтезават по ходилата с острите си следи от изкривени връхчета, докато ушите на прасето се хилят от постамента на клоуна в ъгъла.
Прасето е мъничко, пухкаво и естествено розово, от най- сладките възможни..
Не че не избягвам на гърба на моята гъсеница, с подвити колена, скрита на завет между пеперудените й крила.
Докато летим през нощните облаци под вторачения лунен поглед, откривам че гъсеницата ми е с глава на Баскет.
Странна трансформация с неопределена цел.
Неопределените цели ми създават усещане за мравучкане между плешките, където трудно достигам с почесване.
Озовавам се не на подходящото място за мен, защото пътят води до хълм за никъде, но така и така съм тук, пускам домашния си любимец змей, да изпепели с дъха си едно малко страхче с наперена шапка с перо.
Перцата на наперените шапки ме дразнят, килнати в неизвестна посока и вечно кандилкащи се, аха да паднат неизвестно къде.
Поради тези причини не правя компромиси със страхчетата и перцата им..
Спомням си един път оставих свободно страхче, което ме затвори в легло с решетки и пусна през прозореца ципокрили жаби и подкачащи химери, превърнати в риби.
Голям зор беше докато регулирам преминаването им през мен до отсрещния прозорец , както и да ги убедя, че са длъжни да продължат, защото нямам време за тях..
Е, гъсеницата ме заведе до кулата с кръжащи ябълки.
Оказа се подкупен приятелски страж.
Сега ми се подмазва от въздуха с вълшебното огледало на лъжата.
А лъжата е по-сладка и от най- сладката ябълка..
Все пак си слагам детската корона от звезди и се пренасям на любимото си дървено конче.
Гушкам най- любимата си мечта, която е с форма на бонбон, обвита с прекрасен лъскав целофанен станиол и ухае ненадминато.
Латерната завърта колелата на кончето, защото смисълът на колелата е във въртеливостта.
Опитоменото зарче опипва с вълшебен захарен бастун плоскостта пред нас за скрити локви, не че не можем да ги преминем, но да не развалят вкусовите ни качества.
Пристигаме.
Надуваемата ми топка от детството е обсебена от охлюв.
Кубчетата, с които научих цифрите на времевото пространство са във владение на Хадес, в мише кожухче и червени очи.
А доминото се е превърнало в небостъргач с неизвестен финал.
Добре че щастливият слон ме издухва с хобота си върху безстрашното новородено сърне.
От гърба му се нарязвам на парчета и сладкия ми сок на перфектна торта, потича по устните на всички вилички, лъжички, ножчета, свещички и най - вече на ужасените сладки с канелен вкус, чиято цел е да поддържат сладост под небцето, когато най-много горчи.
Накрая заспивам като цветна тичинка и усещам как една пчела ме изсмуква с хоботчето си..
Бонбонено розово, летежно и сладко завръщане...
И нито дума за шоколад - но май се сетих защо:)))
Поздрави, Факти!
цитирайИ нито дума за шоколад - но май се сетих защо:)))
Поздрави, Факти!
неудоббните коменти ,да се игнорират..
това не говори добре
за твоя свободен дух..
инак, аз със моя нямам проблем..
оставам с надежда..
поздрави
Юлия
цитирайтова не говори добре
за твоя свободен дух..
инак, аз със моя нямам проблем..
оставам с надежда..
поздрави
Юлия
donchevav написа:
Бонбонено розово, летежно и сладко завръщане...
И нито дума за шоколад - но май се сетих защо:)))
Поздрави, Факти!
И нито дума за шоколад - но май се сетих защо:)))
Поздрави, Факти!
с оръжия, които не ми допадат на моя територия, за която не съм дала съгласието си :)
цитирайkatara написа:
неудоббните коменти ,да се игнорират..
това не говори добре
за твоя свободен дух..
инак, аз със моя нямам проблем..
оставам с надежда..
поздрави
Юлия
това не говори добре
за твоя свободен дух..
инак, аз със моя нямам проблем..
оставам с надежда..
поздрави
Юлия
рожден ден. И като една любима група...
цитирайsestra написа:
рожден ден. И като една любима група...
че е много ниско ниво да обиждаш хората,има интелигентни начини да изложиш гледната си точка. освен това аз не харесвам менторството. всеки е свободен да си пише каквото си ще в нета, който иска да го чете:)
цитирайkatara написа:
4. faktifakti - Юлка, не искам да участвам в чужди битки,
20:39
с оръжия, които не ми допадат на моя територия, за която не съм дала съгласието си :)
20:39
с оръжия, които не ми допадат на моя територия, за която не съм дала съгласието си :)
Сладурско.
цитирайбез летящи прасета ... Но ако се налага...
цитирайvesever написа:
Сладурско.
eboa написа:
без летящи прасета ... Но ако се налага...