Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
24.08.2013 09:44 -
Приматът 2
Автор: faktifakti
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3933 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 24.08.2013 13:51
Прочетен: 3933 Коментари: 15 Гласове:
21
Последна промяна: 24.08.2013 13:51
Бяла, бяла Балерина
през живота ми премина ..
тананикаше си Приматът и си спомняше кога се влюби в Балеринкова..
Пак му премаля от силното усещане и нестихващата болка, но притвори блажено очи..
Тя стоеше боса до един фонтан и ближеше сълзите , които течаха на поточета, защото си бе изгубила обувките, стъпалата й се бяха вкаменили и не можеше да ходи, камо ли да танцува.
Косматата му същност поиска да притича и да оближе солените капчици по бузите й, защото солта в тях е полезна за него, а нейната прави чудеса..., когато видя как приближава към нея Неспящия орел.
Той никога не спеше, защото милиардите клетки в мозъка му непрекъснато обработваха на пълни обороти информацията, която постъпваше от 20 - те слънца и прилежащите им 68 хиляди планети.
Говореше всички междупланетни езици и току що бе изпуснал полета за планетата Потъваща мида.
Подскачаше небрежно на дама ..Ох, ох при теб дойдох , подсвирквайки и приближаваше към Балеринкова.
Приматът бе дресирал мозъка си да усеща опасности и се сниши зад неистовото си желание да притежава, ближеща сълзите си Балеринкова, защото имаше скрито жило в дупето си ,а Орелът бе мощен.
Неспящият орел избърса с една плаваща във фонтана медуза, очите на Балеринкова.
Но тя не се усмихна. Тогава я ухапа по глезена, за да спре най- сетне да плаче и й каза:
- Трябва да знаеш, че от този миг до вечността, аз обожавам всяка твоя молекула.
И тя се почувства , все едно я бе сложил на балкона на Вселената, тялото й стръчи навън и животът й зависи от неговите ръце, които я държат.
Остави се да я занесе до домът им, където бе направил за нея спалня с прозрачен таван, за да гледа звездите докато заспива, а той отражението им в нейните очи.
Бяла, бяла балерина
през живота ми премина..
пееше й нежно на всички езици, които знаеше и от всичките 68 хиляди планети, припяваха с него съществата, които познаваха всеотдайната му същност, защото усещаха в този миг, че той е щастлив.
Беше намерил своята половинка, камъчето, което точно пасва на неговата улица- душа, за да може съзнанието му да завърши пътя на израстването..
Приматът ги проследи и жадно загледа как Балеринкова спи, свита на тънко кравайче.
Тенът на кожата й блести под лунната светлина, а няколко звезди я целуват по рамото.
Неспящият орел пази някой да не я открадне и й шепне на ум:
- Любима Балерина, нашето заедно е сложна тема. Ти дори не знаеш, че се повтаряме в различни измерения и светове. Не знаеш, че сме се имали и преди, както сега и след 100 хиляди години пак ще бъдем заедно, защото енергията никога не се губи. А аз и ти заедно сме горивото на енергията. Така че мила моя, когато дойде краят се усмихни, защото краят никога не значи край за нас. Искам любима моя, заедно да променим малко Вселената..
Балеринкова се усмихва на сън, слушайки думите му с подсъзнанието си, а той я люлее нежно в скута си и й пее :
Бяла , бяла балерина
през живота ми премина,
аз съм много слаб без нея,
за очите й копнея..
Душата му излиза от тялото и следва нейната душа в съня й, защото трябва да я пази навсякъде. Тя е крехка и не познава света. Знае само нейната си градинка с розите, на които танцува и те цъфтят щастливи от ефирните й пируети. А тя ги обожава заради чистата им красота и упойващ аромат.
Когато излезне от градинката, си губи обувките, стъпалата й се разраняват и спира до някой фонтан да ги разхлади и поpлаче от безпомощност.
Тогава Неспящият орел я намира и я отнася в дома им. И това се повтаря във всеки живот.
Иска да й внуши, колко я обича, защото всеки път й трябва време, докато осъзнае любовта му, затова й пее дълги песни докато спи :
- Моя бяла Балерина, не мога без теб и знам че единственото, което искам е да бъда само с теб, любов моя. Ти си половинката ми в този свят, кислородът на въздуха ми, а аз изворът на душата ти.
Намерих те неочаквано, на една планета, на която се бе изгубила. И онемях от чувствата, които ме удариха с една мощна вълна. Сега се носим на гребена на тази вълна - любовта. Тя е за нас мила, за нас е създадена любовта.
Знам, че ще успеем, въпреки че сме от различни планети и ще ни бъде трудно от разстоянията, които ни делят, но ти си най - красивото нещо, появило се в моя живот - ти, мила , ти!!
Знам, че ще ни е трудно, но знам и че ще ни е хубаво и ще успеем, стига винаги да сме един до друг.
Никога така силно не съм обичал, бяла моя Балерина.
Няма да те загубя, каквато и цена, време и усилия да ми костват.
Запомни че винаги някъде има едно сърце, което бие за теб и това е моето сърце, скъпа. И не знам какво повече да направя от това, освен да ти го подаря, защото съм сигурен, че сърцето ми в теб е в безопасност и щастливо.
Обичам те, обожавам те и съм щастлив, че съществуваш и че те намерих.
Искам през всеки живот да ти повтарям колко те обичам и обожавам..
Неспящият орел се наведе и я целуна по челото , с най - истинската целувка, която предимно я правят бабите към внуците си. Но целуна и тези нейни невидими устни и изгуби ума си по нея..
А тя щастливо се усмиха в съня си като бебе..
Сълзите безшумно правеха мокри улеи по козината на Примата.
Отдалечи се прегърбен, бавно.
А на мястото, където бе стоял, остана една солена локвичка ..
през живота ми премина ..
тананикаше си Приматът и си спомняше кога се влюби в Балеринкова..
Пак му премаля от силното усещане и нестихващата болка, но притвори блажено очи..
Тя стоеше боса до един фонтан и ближеше сълзите , които течаха на поточета, защото си бе изгубила обувките, стъпалата й се бяха вкаменили и не можеше да ходи, камо ли да танцува.
Косматата му същност поиска да притича и да оближе солените капчици по бузите й, защото солта в тях е полезна за него, а нейната прави чудеса..., когато видя как приближава към нея Неспящия орел.
Той никога не спеше, защото милиардите клетки в мозъка му непрекъснато обработваха на пълни обороти информацията, която постъпваше от 20 - те слънца и прилежащите им 68 хиляди планети.
Говореше всички междупланетни езици и току що бе изпуснал полета за планетата Потъваща мида.
Подскачаше небрежно на дама ..Ох, ох при теб дойдох , подсвирквайки и приближаваше към Балеринкова.
Приматът бе дресирал мозъка си да усеща опасности и се сниши зад неистовото си желание да притежава, ближеща сълзите си Балеринкова, защото имаше скрито жило в дупето си ,а Орелът бе мощен.
Неспящият орел избърса с една плаваща във фонтана медуза, очите на Балеринкова.
Но тя не се усмихна. Тогава я ухапа по глезена, за да спре най- сетне да плаче и й каза:
- Трябва да знаеш, че от този миг до вечността, аз обожавам всяка твоя молекула.
И тя се почувства , все едно я бе сложил на балкона на Вселената, тялото й стръчи навън и животът й зависи от неговите ръце, които я държат.
Остави се да я занесе до домът им, където бе направил за нея спалня с прозрачен таван, за да гледа звездите докато заспива, а той отражението им в нейните очи.
Бяла, бяла балерина
през живота ми премина..
пееше й нежно на всички езици, които знаеше и от всичките 68 хиляди планети, припяваха с него съществата, които познаваха всеотдайната му същност, защото усещаха в този миг, че той е щастлив.
Беше намерил своята половинка, камъчето, което точно пасва на неговата улица- душа, за да може съзнанието му да завърши пътя на израстването..
Приматът ги проследи и жадно загледа как Балеринкова спи, свита на тънко кравайче.
Тенът на кожата й блести под лунната светлина, а няколко звезди я целуват по рамото.
Неспящият орел пази някой да не я открадне и й шепне на ум:
- Любима Балерина, нашето заедно е сложна тема. Ти дори не знаеш, че се повтаряме в различни измерения и светове. Не знаеш, че сме се имали и преди, както сега и след 100 хиляди години пак ще бъдем заедно, защото енергията никога не се губи. А аз и ти заедно сме горивото на енергията. Така че мила моя, когато дойде краят се усмихни, защото краят никога не значи край за нас. Искам любима моя, заедно да променим малко Вселената..
Балеринкова се усмихва на сън, слушайки думите му с подсъзнанието си, а той я люлее нежно в скута си и й пее :
Бяла , бяла балерина
през живота ми премина,
аз съм много слаб без нея,
за очите й копнея..
Душата му излиза от тялото и следва нейната душа в съня й, защото трябва да я пази навсякъде. Тя е крехка и не познава света. Знае само нейната си градинка с розите, на които танцува и те цъфтят щастливи от ефирните й пируети. А тя ги обожава заради чистата им красота и упойващ аромат.
Когато излезне от градинката, си губи обувките, стъпалата й се разраняват и спира до някой фонтан да ги разхлади и поpлаче от безпомощност.
Тогава Неспящият орел я намира и я отнася в дома им. И това се повтаря във всеки живот.
Иска да й внуши, колко я обича, защото всеки път й трябва време, докато осъзнае любовта му, затова й пее дълги песни докато спи :
- Моя бяла Балерина, не мога без теб и знам че единственото, което искам е да бъда само с теб, любов моя. Ти си половинката ми в този свят, кислородът на въздуха ми, а аз изворът на душата ти.
Намерих те неочаквано, на една планета, на която се бе изгубила. И онемях от чувствата, които ме удариха с една мощна вълна. Сега се носим на гребена на тази вълна - любовта. Тя е за нас мила, за нас е създадена любовта.
Знам, че ще успеем, въпреки че сме от различни планети и ще ни бъде трудно от разстоянията, които ни делят, но ти си най - красивото нещо, появило се в моя живот - ти, мила , ти!!
Знам, че ще ни е трудно, но знам и че ще ни е хубаво и ще успеем, стига винаги да сме един до друг.
Никога така силно не съм обичал, бяла моя Балерина.
Няма да те загубя, каквато и цена, време и усилия да ми костват.
Запомни че винаги някъде има едно сърце, което бие за теб и това е моето сърце, скъпа. И не знам какво повече да направя от това, освен да ти го подаря, защото съм сигурен, че сърцето ми в теб е в безопасност и щастливо.
Обичам те, обожавам те и съм щастлив, че съществуваш и че те намерих.
Искам през всеки живот да ти повтарям колко те обичам и обожавам..
Неспящият орел се наведе и я целуна по челото , с най - истинската целувка, която предимно я правят бабите към внуците си. Но целуна и тези нейни невидими устни и изгуби ума си по нея..
А тя щастливо се усмиха в съня си като бебе..
Сълзите безшумно правеха мокри улеи по козината на Примата.
Отдалечи се прегърбен, бавно.
А на мястото, където бе стоял, остана една солена локвичка ..
защо така?...
цитирайsestra написа:
защо така?...
faktifakti написа:
sestra написа:
защо така?...
Ще ми се да добавя... само появата на парадокси прави истината видима. Което пък прави хората най-абсурдните живи неща във вселената. и не обезсмислям с тези изречения текста ти, много е хубав... а Парадокса се крие като двусмислици в него, забелязваш ли? :)
Бяла, бяла балерина
през живота ми премина....
цитирайпрез живота ми премина....
sestra написа:
Ще ми се да добавя... само появата на парадокси прави истината видима. Което пък прави хората най-абсурдните живи неща във вселената. и не обезсмислям с тези изречения текста ти, много е хубав... а Парадокса се крие като двусмислици в него, забелязваш ли? :)
faktifakti написа:
sestra написа:
защо така?...
Ще ми се да добавя... само появата на парадокси прави истината видима. Което пък прави хората най-абсурдните живи неща във вселената. и не обезсмислям с тези изречения текста ти, много е хубав... а Парадокса се крие като двусмислици в него, забелязваш ли? :)
metlichina написа:
Бяла, бяла балерина
през живота ми премина....
през живота ми премина....
" Сълзите безшумно правеха мокри улеи по козината на Примата.
Отдалечи се прегърбен, бавно.
цитат е...
А на мястото, където бе стоял, остана една солена локвичка ..."
от теб за мен е поздрав за теб , от мен...
http://www.youtube.com/watch?v=Z4_dUqIXRAs
цитирайОтдалечи се прегърбен, бавно.
цитат е...
А на мястото, където бе стоял, остана една солена локвичка ..."
от теб за мен е поздрав за теб , от мен...
http://www.youtube.com/watch?v=Z4_dUqIXRAs
и палци изпращам, ХармонИ, за да те познае Неспящият!
прегръщ :)
цитирайпрегръщ :)
Намерих те неочаквано, на една планета, на която се бе изгубила. И онемях от чувствата, които ме удариха с една мощна вълна.========= Това беше само един миг във времето на Безвремието,който ще продължи цяла Вечност.Какво е вечност,Везвремие? :)
цитирайjabalka написа:
" Сълзите безшумно правеха мокри улеи по козината на Примата.
Отдалечи се прегърбен, бавно.
цитат е...
А на мястото, където бе стоял, остана една солена локвичка ..."
от теб за мен е поздрав за теб , от мен...
http://www.youtube.com/watch?v=Z4_dUqIXRAs
Отдалечи се прегърбен, бавно.
цитат е...
А на мястото, където бе стоял, остана една солена локвичка ..."
от теб за мен е поздрав за теб , от мен...
http://www.youtube.com/watch?v=Z4_dUqIXRAs
elineli написа:
и палци изпращам, ХармонИ, за да те познае Неспящият!
прегръщ :)
прегръщ :)
Вечност е философско понятие, което в най-общ смисъл означава състояние, което не зависи от времето или с други думи няма нито начало, нито край във времето.
цитирайthewisdom написа:
Намерих те неочаквано, на една планета, на която се бе изгубила. И онемях от чувствата, които ме удариха с една мощна вълна.========= Това беше само един миг във времето на Безвремието,който ще продължи цяла Вечност.Какво е вечност,Везвремие? :)
Защото е познал най-възвишеното чувство - несподелената и невъзможна любов...
цитирайdjani написа:
Защото е познал най-възвишеното чувство - несподелената и невъзможна любов...
15.
romanticgirl25 -
аз съм много слаб без нея, за очите й копнея..много добре написано
25.10.2013 10:55
25.10.2013 10:55
Отново разбрах смисъла....Ех, че си интересен човек! желая ти всичко най-добро!
цитирай