Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
23.01.2013 16:05 -
От смъртта към живота
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 14698 Коментари: 57 Гласове:
Последна промяна: 23.01.2013 20:04
Прочетен: 14698 Коментари: 57 Гласове:
32
Последна промяна: 23.01.2013 20:04
*
Един ден
смъртта дойде.
Без да пита естественно.
Не неочаквано,
защото смъртта винаги се очаква
да ти дойде на гости.
Бе странно напукана..
Замислено разхвърли
недописани листи с непрогледно мастило.
Седна на изсъхнал клон
в съзнанието ми
и преметна коса през рамо.
Всъщност сърпа бе луната,
но това е без значение,
защото съсухри едно дърво на живота
до състояние безжизнено.
И от клоните му закапа бездънно мастило,
с което дописа страниците..
Гледам я - дългопръста и дългоноктеста
как финно , изсмуква живота
с тъжна насмешка.
Понякога - красива граблива птица -
в златото на залез
си откъсва човешки крила
и се кипри в безкрая.
Друг път - ръждясала гилотина,
която блести само
под съзнателни капчици кръв.
Танцьорка на изтичащо време
в конвулсен рокендрол
преди покоя на тялото..
Питам я с поглед -
къде е домът ти.
А тя се превръща
в гарванче с червени очи
и ме води в мъглата
до прилежна купчинка черепи,
премята през пръсти самотата си
и ме черпи един полет на птица..
Завързвам с червен конец
клюна й.
И я заключвам в клетката
на съзнанието си..
до следващия път.
Tова ми звучи като заплаха...
цитирайняма начин да ни отмине...
неизбежно е... като живота, вървят ръка
за ръка... приемам го, разбира се...
но ме натъжава...ех, Ева...
цитирайнеизбежно е... като живота, вървят ръка
за ръка... приемам го, разбира се...
но ме натъжава...ех, Ева...
stix написа:
Tова ми звучи като заплаха...
mariniki написа:
няма начин да ни отмине...
неизбежно е... като живота, вървят ръка
за ръка... приемам го, разбира се...
но ме натъжава...ех, Ева...
неизбежно е... като живота, вървят ръка
за ръка... приемам го, разбира се...
но ме натъжава...ех, Ева...
посвещение към кого, бе faktifakti
цитирайstix написа:
посвещение към кого, бе faktifakti
Летели сме , сега сме - след това пак, но различни...!
Поздрави Факти!
цитирайПоздрави Факти!
в този смисъл
може би смъртта ни дописва...
цитирайможе би смъртта ни дописва...
Да... струваше ми се, че е целенасочено... понякога лошите мисли се връщат стократно, затова е по добре да мислим положително.
цитирайjabalka написа:
Летели сме , сега сме - след това пак, но различни...!
Поздрави Факти!
Поздрави Факти!
душата сама си избира пътя на следващия земен живот, с цел достигане на по- високо ниво, смъртта е дописване.
цитирайblagovestie написа:
в този смисъл
може би смъртта ни дописва...
може би смъртта ни дописва...
да се надяваме, че има следващ път. ако не забравяхме, че сме временно в този живот, наистина бихме живяли по - различно .
цитирайmartosblack написа:
няма красива Смърт,
срещите ми с нея са от 19 годишно момиче
тя винаги е грозна и зловеща
има особена миризма и присъствие...
но има красиви и грозни смъртници
според това,кой как е живял
не мисля,че има следващ път(!)
P.S... и ако хората я очакваха,наистина биха били по добри...
срещите ми с нея са от 19 годишно момиче
тя винаги е грозна и зловеща
има особена миризма и присъствие...
но има красиви и грозни смъртници
според това,кой как е живял
не мисля,че има следващ път(!)
P.S... и ако хората я очакваха,наистина биха били по добри...
лоши или добри .
цитирайstix написа:
Да... струваше ми се, че е целенасочено... понякога лошите мисли се връщат стократно, затова е по добре да мислим положително.
14.
forgiveness -
Не....
23.01.2013 20:56
23.01.2013 20:56
Много често Тя е МИЛОСТива и красива! (спомнете си Малката Кибритопродавачка).
Но ти, Fakti, така талантливо си я обрисувала, че сигурно имаш свое неоспоримо основание... :(
цитирайНо ти, Fakti, така талантливо си я обрисувала, че сигурно имаш свое неоспоримо основание... :(
в реалността не съм виждала красива смърт. но съм виждала смърт като избавление.
цитирайforgiveness написа:
Много често Тя е МИЛОСТива и красива! (спомнете си Малката Кибритопродавачка).
Но ти, Fakti, така талантливо си я обрисувала, че сигурно имаш свое неоспоримо основание... :(
Но ти, Fakti, така талантливо си я обрисувала, че сигурно имаш свое неоспоримо основание... :(
И аз ще се съглася с Мартос , че ако хората я очакваха , щяха да са по - добри един към друг.
Свикнали сме да гледаме на смъртта като на край , а не на начало на нещо.
Ние ежедневно умираме в известен смисъл , изоставяйки старото и приемайки нещо ново . Като при спирала нагоре. Връщаме се в началото , но на по - високо ниво . Свикнали сме да гледаме на смъртта като смърт на тялото , т.е. видимото и това ни мъчи , защото не виждаме , че ние сме много повече от едно тяло. Ние сме богове в развитие и ако погледнем на себе си в този смисъл , никога няма да се страхуваме вече . От нищо !
Факти , няма да те четкам. Просто се кефя , дори когато пишеш за смъртта.
цитирайСвикнали сме да гледаме на смъртта като на край , а не на начало на нещо.
Ние ежедневно умираме в известен смисъл , изоставяйки старото и приемайки нещо ново . Като при спирала нагоре. Връщаме се в началото , но на по - високо ниво . Свикнали сме да гледаме на смъртта като смърт на тялото , т.е. видимото и това ни мъчи , защото не виждаме , че ние сме много повече от едно тяло. Ние сме богове в развитие и ако погледнем на себе си в този смисъл , никога няма да се страхуваме вече . От нищо !
Факти , няма да те четкам. Просто се кефя , дори когато пишеш за смъртта.
но, когато умира близък ..как да се справиш с болката, с празнотата , с мисълта, че никога няма да видиш този човек в този живот.. с чувството за вина - дали си бил винаги на 100% с него приживе. . не винаги се движим по спирала нагоре с надграждане. има , и хоризонтални спирали, и спирали надолу.
цитирайkaraiany написа:
И аз ще се съглася с Мартос , че ако хората я очакваха , щяха да са по - добри един към друг.
Свикнали сме да гледаме на смъртта като на край , а не на начало на нещо.
Ние ежедневно умираме в известен смисъл , изоставяйки старото и приемайки нещо ново . Като при спирала нагоре. Връщаме се в началото , но на по - високо ниво . Свикнали сме да гледаме на смъртта като смърт на тялото , т.е. видимото и това ни мъчи , защото не виждаме , че ние сме много повече от едно тяло. Ние сме богове в развитие и ако погледнем на себе си в този смисъл , никога няма да се страхуваме вече . От нищо !
Факти , няма да те четкам. Просто се кефя , дори когато пишеш за смъртта.
Свикнали сме да гледаме на смъртта като на край , а не на начало на нещо.
Ние ежедневно умираме в известен смисъл , изоставяйки старото и приемайки нещо ново . Като при спирала нагоре. Връщаме се в началото , но на по - високо ниво . Свикнали сме да гледаме на смъртта като смърт на тялото , т.е. видимото и това ни мъчи , защото не виждаме , че ние сме много повече от едно тяло. Ние сме богове в развитие и ако погледнем на себе си в този смисъл , никога няма да се страхуваме вече . От нищо !
Факти , няма да те четкам. Просто се кефя , дори когато пишеш за смъртта.
Да , можеш да се върнеш назад , или в страни както ти казваш. Болката е там и затова са твоите 100% . Тук се сещам за една стара мъдрост , че трябва да живеем всеки ден така , че сякаш е последен.
В ръцете ми са умряли две човешки същества и още помня какво са ми казвали накрая. Те винаги знаят кога идe края. Точно за това говорят: да бъдем добри един към друг. Наистина е много трудно. Най - трудното. Иска се усилие, а се движим по инерция. Няма усилие в инерцията , защото тя е навик. В навика е лесно.
Гурджиев е имал специaлна школа за чупене на навиците.Там усилието е огромно. Аз помня когато отказах цигарите...големи болки. И това е нищо , ами останалите ? Много са и все упорити . Още болки. Докато няма болка. Затова хората като Исус и Буда се броят на пръсти.Още приживе те са били одухотворена материя . Натам вървим и ние, бавно но сигурно . Това е най - самотният път . В тази самота приобщаваш всичко във себе си до цялост .
цитирайВ ръцете ми са умряли две човешки същества и още помня какво са ми казвали накрая. Те винаги знаят кога идe края. Точно за това говорят: да бъдем добри един към друг. Наистина е много трудно. Най - трудното. Иска се усилие, а се движим по инерция. Няма усилие в инерцията , защото тя е навик. В навика е лесно.
Гурджиев е имал специaлна школа за чупене на навиците.Там усилието е огромно. Аз помня когато отказах цигарите...големи болки. И това е нищо , ами останалите ? Много са и все упорити . Още болки. Докато няма болка. Затова хората като Исус и Буда се броят на пръсти.Още приживе те са били одухотворена материя . Натам вървим и ние, бавно но сигурно . Това е най - самотният път . В тази самота приобщаваш всичко във себе си до цялост .
това е същината. Много красиво, мистично стихотворение!
цитирайПогледни назад как е с предишните, погледни напред как е с бъдещите. Смъртният узрява като зърно и като зърно той отново се ражда.
В небесния свят няма страх, там теб те няма и там старостта не плаши никого...
цитирайВ небесния свят няма страх, там теб те няма и там старостта не плаши никого...
sestra написа:
това е същината. Много красиво, мистично стихотворение!
djani написа:
Погледни назад как е с предишните, погледни напред как е с бъдещите. Смъртният узрява като зърно и като зърно той отново се ражда.
В небесния свят няма страх, там теб те няма и там старостта не плаши никого...
В небесния свят няма страх, там теб те няма и там старостта не плаши никого...
Последния ти коментар го изтрих, защото е глупав и параноичен.
цитирайЧете се в моя блог, фактифакти.... не мисля че можеш да скриеш злобата си или лошите си намерения, ако имаше желание да се разберем, нямаше да ме пращаш на психиатър, въпреки че не се познаваме ...
цитирайВ сравнение с твоите "литературни творения" като
" конвулсен рокендрол" , "капчици кръв преди покоя на тялото"
моите мисли съвсем не са параноични...
цитирай" конвулсен рокендрол" , "капчици кръв преди покоя на тялото"
моите мисли съвсем не са параноични...
Този стих е за смъртта като неизбежност. Ако нямаш достатъчно умствен багаж, не идвай да ме четеш. Нито ме занимавай с параноичните си страхове.
цитирайstix написа:
Чете се в моя блог, фактифакти.... не мисля че можеш да скриеш злобата си или лошите си намерения, ако имаше желание да се разберем, нямаше да ме пращаш на психиатър, въпреки че не се познаваме ...
Тук е зона за хора с повече от една мозъчна клетка. Ако търсиш популярност, не е това метода. Измисли по- интересен начин за читателите. Не ги подценявай, защото веднага усещат евтините номера. Не си ли виждала конвулсии на тялото в мига преди смъртта - е това е рокендролът на смъртта. Има смърт , при която от кожата на човек излизат малки капчици кръв - това е реалност, дори не съм си направила труда да я измислям. Реалността на смъртта е толкова многолика, че е достатъчно само да се опише. Надявам се, че съм изяснила белите ти полета на възприятие на стиха ми.
цитирайstix написа:
В сравнение с твоите "литературни творения" като
" конвулсен рокендрол" , "капчици кръв преди покоя на тялото"
моите мисли съвсем не са параноични...
" конвулсен рокендрол" , "капчици кръв преди покоя на тялото"
моите мисли съвсем не са параноични...
Странно е желанието да се твори върху чувствата и мъката на някого по близък човек... но няма да коментирам.
цитирайТака съм преценила, че искам да отдам последната си почит към човек, който е в отвъдното и така съм го направила. Не можем Всички да бъдем еднакви в този живот. Противоречи на Вселенските закони. Но няма да ти позволя да опорочаваш целта ми в този постинг. Така че вземи се спри и иди да се занимаваш с нещо по - лежерно.
цитирайstix написа:
Странно е желанието да се твори върху чувствата и мъката на някого по близък човек... но няма да коментирам.
Меко казано е странно, но едва ли ще се разберем...
цитирайНямам никакво желание да се разбирам с теб. От различна порода сме.
цитирайstix написа:
Меко казано е странно, но едва ли ще се разберем...
32.
faktifakti -
Съгласна съм с теб - напълно. Каквото и да кажа ти изчерпа темата .
24.01.2013 16:47
24.01.2013 16:47
karaiany написа:
Да , можеш да се върнеш назад , или в страни както ти казваш. Болката е там и затова са твоите 100% . Тук се сещам за една стара мъдрост , че трябва да живеем всеки ден така , че сякаш е последен.
В ръцете ми са умряли две човешки същества и още помня какво са ми казвали накрая. Те винаги знаят кога идe края. Точно за това говорят: да бъдем добри един към друг. Наистина е много трудно. Най - трудното. Иска се усилие, а се движим по инерция. Няма усилие в инерцията , защото тя е навик. В навика е лесно.
Гурджиев е имал специaлна школа за чупене на навиците.Там усилието е огромно. Аз помня когато отказах цигарите...големи болки. И това е нищо , ами останалите ? Много са и все упорити . Още болки. Докато няма болка. Затова хората като Исус и Буда се броят на пръсти.Още приживе те са били одухотворена материя . Натам вървим и ние, бавно но сигурно . Това е най - самотният път . В тази самота приобщаваш всичко във себе си до цялост .
В ръцете ми са умряли две човешки същества и още помня какво са ми казвали накрая. Те винаги знаят кога идe края. Точно за това говорят: да бъдем добри един към друг. Наистина е много трудно. Най - трудното. Иска се усилие, а се движим по инерция. Няма усилие в инерцията , защото тя е навик. В навика е лесно.
Гурджиев е имал специaлна школа за чупене на навиците.Там усилието е огромно. Аз помня когато отказах цигарите...големи болки. И това е нищо , ами останалите ? Много са и все упорити . Още болки. Докато няма болка. Затова хората като Исус и Буда се броят на пръсти.Още приживе те са били одухотворена материя . Натам вървим и ние, бавно но сигурно . Това е най - самотният път . В тази самота приобщаваш всичко във себе си до цялост .
Само искам да споделя едно красиво, мистично и подходящо според мен музикално произведение!
- http://www.youtube.com/watch?v=X0z3KuivDow
добавям - няколко ноти, няколко, щриха,няколко вярвам, че продължаваме различни... в подкрепа и духовна дреха
цитирай- http://www.youtube.com/watch?v=X0z3KuivDow
добавям - няколко ноти, няколко, щриха,няколко вярвам, че продължаваме различни... в подкрепа и духовна дреха
34.
etyna -
Тя не пита, когато идва.
24.01.2013 21:20
24.01.2013 21:20
Има целия ни живот, за да ни изпитва. Всеки ден.
Кураж!
цитирайКураж!
за да се появи отново някога... и така докато не се сприятели човек с нея...или докато не я прогони завинаги от живота си....Колко ли са успявали...? И дали наистина има такива...И дали тя съществува само защото сме я приели в живота си...?Има ли зрънце истина в библейските писания или са само приказки...все въпроси на които всеки сам трябва да си отговори...а твоят стих ги поставя...
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=z0glOYQBlSA
цитирайjabalka написа:
Само искам да споделя едно красиво, мистично и подходящо според мен музикалн http://www.youtubeо произведение!
-.com/watch?v=X0z3KuivDow
добавям - няколко ноти, няколко, щриха,няколко вярвам, че продължаваме различни... в подкрепа и духовна дреха
-.com/watch?v=X0z3KuivDow
добавям - няколко ноти, няколко, щриха,няколко вярвам, че продължаваме различни... в подкрепа и духовна дреха
etyna написа:
Има целия ни живот, за да ни изпитва. Всеки ден.
Кураж!
Кураж!
39.
faktifakti -
Именно, тя е труден въпрос с различни измерения. Един ден ще разберем.
25.01.2013 07:53
25.01.2013 07:53
ishchel написа:
за да се появи отново някога... и така докато не се сприятели човек с нея...или докато не я прогони завинаги от живота си....Колко ли са успявали...? И дали наистина има такива...И дали тя съществува само защото сме я приели в живота си...?Има ли зрънце истина в библейските писания или са само приказки...все въпроси на които всеки сам трябва да си отговори...а твоят стих ги поставя...
Не знаех че смъртта освен да играе рокендрол ,може да свири и на цигулка. Но ти разшири кръгозора ми. Уф.
цитирайkamosutrov написа:
http://www.youtube.com/watch?v=z0glOYQBlSA
"Спомни си, че някой ден неминуемо ще се изправиш пред смъртта тогава всички по-ранни нещастия и терзания ще ти се видят нищожни. Несгоди които не заслужават да се косиш заради тях.' Епиктет
цитирайчовек се ражда - без да ще,
живее - както ще,
умира - ще не ще
цитирайживее - както ще,
умира - ще не ще
kamosutrov написа:
човек се ражда - без да ще,
живее - както ще,
умира - ще не ще
живее - както ще,
умира - ще не ще
Още повече, съвременната физика все повече настоява за съществуването на още едно измерение - информационното. Моя Бог е стиснат и пестелив. Не вярвам да прахосва натрупаната информация в организмите.
цитирай
45.
faktifakti -
И аз не вярвам. Но съм чела интересни факти за информационното измерение.
25.01.2013 17:16
25.01.2013 17:16
kamosutrov написа:
Още повече, съвременната физика все повече настоява за съществуването на още едно измерение - информационното. Моя Бог е стиснат и пестелив. Не вярвам да прахосва натрупаната информация в организмите.
46.
kamosutrov -
Като спорим с еволюционистите, помниш онзи прословут опит с паметта на червеите?
25.01.2013 19:02
25.01.2013 19:02
По тяхната логика, червеите в гробищата трябваше да имат вече паралелна цивилизация. :-)))))))))))))))))))
цитирайkamosutrov написа:
По тяхната логика, червеите в гробищата трябваше да имат вече паралелна цивилизация. :-)))))))))))))))))))
При целия този интелект, който е концентриран в блог.бъгъ, все още никой не е отговорил на въпроса ми: Защо, по дяволите, нощем небето е черно.
цитирайkamosutrov написа:
При целия този интелект, който е концентриран в блог.бъгъ, все още никой не е отговорил на въпроса ми: Защо, по дяволите, нощем небето е черно.
:-)))))))))
цитирайkamosutrov написа:
:-)))))))))
52.
hristo27 -
Много интересно хрумване!
26.01.2013 13:43
26.01.2013 13:43
Много интересно хрумване!
цитирайhristo27 написа:
Много интересно хрумване!
faktifakti написа:
но, когато умира близък ..как да се справиш с болката, с празнотата , с мисълта, че никога няма да видиш този човек в този живот.. с чувството за вина - дали си бил винаги на 100% с него приживе. . не винаги се движим по спирала нагоре с надграждане. има , и хоризонтални спирали, и спирали надолу.
karaiany написа:
И аз ще се съглася с Мартос , че ако хората я очакваха , щяха да са по - добри един към друг.
Свикнали сме да гледаме на смъртта като на край , а не на начало на нещо.
Ние ежедневно умираме в известен смисъл , изоставяйки старото и приемайки нещо ново . Като при спирала нагоре. Връщаме се в началото , но на по - високо ниво . Свикнали сме да гледаме на смъртта като смърт на тялото , т.е. видимото и това ни мъчи , защото не виждаме , че ние сме много повече от едно тяло. Ние сме богове в развитие и ако погледнем на себе си в този смисъл , никога няма да се страхуваме вече . От нищо !
Факти , няма да те четкам. Просто се кефя , дори когато пишеш за смъртта.
Свикнали сме да гледаме на смъртта като на край , а не на начало на нещо.
Ние ежедневно умираме в известен смисъл , изоставяйки старото и приемайки нещо ново . Като при спирала нагоре. Връщаме се в началото , но на по - високо ниво . Свикнали сме да гледаме на смъртта като смърт на тялото , т.е. видимото и това ни мъчи , защото не виждаме , че ние сме много повече от едно тяло. Ние сме богове в развитие и ако погледнем на себе си в този смисъл , никога няма да се страхуваме вече . От нищо !
Факти , няма да те четкам. Просто се кефя , дори когато пишеш за смъртта.
eksplozia написа:
faktifakti написа:
но, когато умира близък ..как да се справиш с болката, с празнотата , с мисълта, че никога няма да видиш този човек в този живот.. с чувството за вина - дали си бил винаги на 100% с него приживе. . не винаги се движим по спирала нагоре с надграждане. има , и хоризонтални спирали, и спирали надолу.
karaiany написа:
И аз ще се съглася с Мартос , че ако хората я очакваха , щяха да са по - добри един към друг.
Свикнали сме да гледаме на смъртта като на край , а не на начало на нещо.
Ние ежедневно умираме в известен смисъл , изоставяйки старото и приемайки нещо ново . Като при спирала нагоре. Връщаме се в началото , но на по - високо ниво . Свикнали сме да гледаме на смъртта като смърт на тялото , т.е. видимото и това ни мъчи , защото не виждаме , че ние сме много повече от едно тяло. Ние сме богове в развитие и ако погледнем на себе си в този смисъл , никога няма да се страхуваме вече . От нищо !
Факти , няма да те четкам. Просто се кефя , дори когато пишеш за смъртта.
Свикнали сме да гледаме на смъртта като на край , а не на начало на нещо.
Ние ежедневно умираме в известен смисъл , изоставяйки старото и приемайки нещо ново . Като при спирала нагоре. Връщаме се в началото , но на по - високо ниво . Свикнали сме да гледаме на смъртта като смърт на тялото , т.е. видимото и това ни мъчи , защото не виждаме , че ние сме много повече от едно тяло. Ние сме богове в развитие и ако погледнем на себе си в този смисъл , никога няма да се страхуваме вече . От нищо !
Факти , няма да те четкам. Просто се кефя , дори когато пишеш за смъртта.
56.
rustocks -
"Най-хубавото на смъртта е, ...
30.01.2013 01:45
30.01.2013 01:45
"Най-хубавото на смъртта е, че идва неочаквано." - Ал. Геров
цитирайrustocks написа:
"Най-хубавото на смъртта е, че идва неочаквано." - Ал. Геров