Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2019 00:27 - ВСЕЛЕНСКАТА ТРОХА
Автор: faktifakti Категория: Поезия   
Прочетен: 1387 Коментари: 8 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
***
Моливът на съзнанието е тризначен :
дете, съзряване и осъзнатост.
И облакът на осъзнаване не плаче,
с дъжда той по живота тича.
А плочата на Космоса неспирно,
разпръсква мелодичния синхрон.
Звездите трепкат под игличката всемирно,
и аз с китарата начупвам моя небосклон.
По хвърлена бутилка в океана,
с въженце се изкачвам сам.
Защото зов за помощ няма,
в света, който по рождение е ням.
И пуши своята лула Всемира,
в индигово е цялото Небе.
По вените ми всяко семенце напира,
енергия да влее в моите криле.
Аз кацам с малките крачка на връхче,
на най- високата в света ела.
И стават всички облаци на пухчета,
за моето гнездо със форма на луна.
Перото ми е с милион власинки
и всяка клон е за една душа.
А думите трохи са , но прашинки
на фона на ВСЕЛЕНСКАТА ТРОХА..



Гласувай:
16
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vaquero - faktifakti,
15.03.2019 06:29
Ти се появи отново
съзнанието ми да измъчваш
със своите поетични ребуси.
цитирай
2. cinderellathespy - Чудесно!
15.03.2019 16:16
Ето едно резониране по темата от мене, Еви:

Покой за вечност…

Дъжда изписа светлина
по стръмното на облачна пътека,
потъна слънцето във тишина,
душата му потрепна лека.
И пусна времето една стрела,
във мисли вятърно възможни,
разпръсна прах сред синева,
в следи тъй чакано тревожни.
Земята в скок се завъртя
и показалец в център сложи,
усмихнатите правила,
тя със усмивка уталожи.
Две птици тръгнаха на юг,
а други две в гнездо се спряха
и някак си хей тъй напук,
във нощното небе изгряха.
Попита Бог една звезда
дали троха е във Всемира,
а тя размахвайки крила
отвърна му: „Аз, знай, съзирам
безкрайна вечност, кръговрат,
и чисти ясни намерения,
невидим атомен обрат
и Рай във всички измерения“.
Усмихна и се тихо Бог,
ръка на рамото и бавно сложи,
и каза и : „Бъди пилот
и пътища чертай възможни“.
А после времето се спря,
на бряг поседна надалече
и в джобчето си скри троха,
покой за вечност си облече.

15.03.2019г.
Ели

Думите се подредиха отведнъж!
Надявам се да ти хареса, Еви!
Прегръдки от мен,

Ели
цитирай
3. shtaparov - Много е хубаво, но ми е чудно защо си ...
18.03.2019 01:49
Много е хубаво,но ми е чудно защо си го писала от мъжки род вместо от женски- сричките ли не излизаха?
цитирай
4. emelika - Моливът на съзнанието щом нарисува своето тризначие
15.04.2019 01:56
не ще ле полети да дири други светове?...
цитирай
5. faktifakti - :)
30.11.2019 00:08
vaquero написа:
Ти се появи отново
съзнанието ми да измъчваш
със своите поетични ребуси.

цитирай
6. faktifakti - благодаря
30.11.2019 00:09
emelika написа:
не ще ле полети да дири други светове?...

цитирай
7. faktifakti - дори не съм обърнала внимание
30.11.2019 00:10
shtaparov написа:
Много е хубаво,но ми е чудно защо си го писала от мъжки род вместо от женски- сричките ли не излизаха?

цитирай
8. faktifakti - от това по- хубаво няма
30.11.2019 00:10
emelika написа:
не ще ле полети да дири други светове?...

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 2285310
Постинги: 935
Коментари: 9029
Гласове: 20954
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031