***
Хиляди паяжини блестяха в тревата,
осветени от лунно сияние.
Бдеше безмълвна над тях гората,
сякаш ангели даваха на света покаяние.

По перата им с капки обсипани,
тихо сълзите на Господ се стичаха.
Всички власинки бяха с него притихнали
и на истината в живота се вричаха..

Ева, прекрасно е, съкровено и чисто. И познато усещане.
Привет!

Понякога ми идва малко вдъхновение: в случая това бе Евчето :)

Силата на Истината, облечена в нежно чувство на осъзнатост!
Светла, щастлива и мъдра творческа година ти пожелавам!