Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08 16:20 - УСМИВКАТА НА СЪДБАТА
Автор: faktifakti Категория: Поезия   
Прочетен: 1489 Коментари: 2 Гласове:
12

Последна промяна: 07.08 16:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ***
    Златната питка побягна от ужас, преследвана от Прозрачната Съдба, която изплезила език самодоволно я преследваше.
Луната си затвори очите в пълно отчаяние, а Слънцето бързо се скри в залеза.
И само калдъръмът показваше пътя на бегълката.
Една летяща чиния се появи от ужасените звезди и качи Златната питка на автостоп до Четирикракия мозък, който не гледаше на кафе, а на мед, изсипвайки го в равнината на живота.
Розови сърчица с райски газ обещаваха балони с щастие, докато Разумът завиваше крушката на съзнанието на главата на Циклопът- живот.
И тъкмо Златната питка се зарадва, че се е избягала Позрачната Съдба се разкрачи и хвърли ножът на истината, който се заби в часовникът на времето, тоест в задните части на Мозъка.
Златната питка изхвърча от гърба на Мозъка и седна , обляна в пот пред дупката на Ада.
Всевиждащото око надникна в тъмната бездна и съзря долу Дяволът на греха, който се опитваше да свали предпазния си шлем, подскачайки в огромни пламъци разкаяние.
Слабостите се хилеха безумно от страх, а Правилният живот съсредоточено слагаше накрайника на стетоскопа по гърдите на Златната питка.
Заекът на страха се усмихваше лукаво, а сеийрджиите ехидно надничаха от всякъде.
Тогава Изначалната кокошка снесе Земята и закудкудяка на Златната питка, която едва се задържаше върху Планетата на разкаянието. Космонавтът - грях седеше на гърба на кокошката хванал скафандъра си с ръце и се питаше как ще се спаси от тази каша на живота.
А Мозъкът летеше в безтегловност в Космоса, безсилен да измисли изход от ситуацията.
Тогава Вселената се ядоса и натовари всички грешни мисли в затвора на Съдбата, докато Дяволът си сипваше сироп срещу глупост.
Мозъкът се изпече в сочна мъфина с черешка отгоре и тръгна да се предлага с вилица в ръка.
А Златната питка полудя от щастие, когато намери ключа за истината на Съдбата.
Изблиза пламъците на прозрението и скочи в усмивката на Съдбата, където спокойно се доизпече, бухна и се търколи в Живота, за да  ни учи със залъците си на смирение..    

  
 


Тагове:   съдба,   лъжа,   живот,   грях,   истина,   прозрение,


Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. shtaparov - Когато погледнем дявола (или ан...
09.08 17:03
Когато погледнем дявола (или ангела) на греха в лицето и разлюлеем ханша му без ръце,след него ще се учим на смирение :)
цитирай
2. faktifakti - смирението е трудно постижимо..
10.08 22:29
shtaparov написа:
Когато погледнем дявола (или ангела) на греха в лицето и разлюлеем ханша му без ръце,след него ще се учим на смирение :)

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 2642423
Постинги: 942
Коментари: 9064
Гласове: 22232
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930